Определение № 9020 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8765/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на „Жакот“ ЕООД, със седалище гр. Пловдив,чрез адв.Стойчев, против определение № 6092 от 26.05.2026г., постановено по адм. дело № 1040/2026г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу заповед № 23ОА - 1924 от 09.08.2023г. на кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранено ползването на строеж: „Жилищен комплекс „Алекс - Бел“, подобект: „Сграда „А“ – жилища, гаражи, офиси и магазини“, находящи се в УПИ 102511 - жилищно строителство, масив 102, местност „Бялата воденица“, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.382.577 по КК на гр. Пловдив, и е наредено „Алекс - 2003“ ЕООД да освободи незабавно строежа, а „Електроразпределение Юг“ ЕАД и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД незабавно да прекъснат захранването с електрическа енергия и вода. С оспореното определение производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено при неправилното приложение на закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че за него е налице правен интерес от оспорването, тъй като е собственик на обект в сграда А, за която е постановена забраната за ползването, съответно спиране на електрозахранването и водоподаването, което рефлектира в неговата правна сфера. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение съставът на АС – Пловдив е посочил, че по оспорването на заповедта има вече постановено влезнало в сила решение, а именно решение № 3400 от 12.04.2024г. по адм. дело № 2310/2023г. на АС – Пловдив, оставено в сила с решение № 12508 от 19.11.2024г. по адм.д. № 6516/2024г. на ВАС, с които е отхвърлена жалбата на „Алекс - 2003“ ЕООД, който е бил адресата на заповедта. Съдът е посочил и че с решение № 3941 от 26.03.2026г. петчленен състав на ВАС по адм.д. № 11487/2025г. е отхвърлено искането за отмяна на влезнало в сила решение № 3400 от 12.04.2024г. и потвърждаващото го решение на ВАС. За да постанови оспореното в това производство определение, съдът е приел, че страни при оспорването на заповед по чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ са само административния орган, издател на акта, и лицата, които са посочени като негови адресати. Посочил е в тази връка, че адресата на заповедта е упражнил вече правото си на жалба. Приел е, че спецификата на производството в случая не предполага трети лица, извън адресата на заповедта, да имат качеството на заинтересовани лица, които да имат право на жалба. Поради това е приел, че макар и жалбоподателят да се легитимира като собственик на обект, в сградата, чието ползване е забранено, той не е заинтересовано лице по смисъла на законовите норми, за което да е признато право на оспорване на заповедта. Поради това е достигнал до извод, че за него не е налице правен интерес от оспорването, оставил е жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Право да оспорят заповед за забрана достъпа и ползването на строеж, който не е въведен в експлоатация по съответния ред имат две категории лица. На първо място това е лицето, посочено като адресат на заповедта, както правилно е приел и първоинстанционния съд, тоест лицето, по отношение на което е вменена забраната за ползване и достъпа до строежа и по отношение на което се създават задължения да обезопаси и освободи строежа. Във втората категория лица обаче попадат собственикът или възложителят на строежа, когато не е посочен като адресат на заповедта, тъй като тези лица имат право и задължение по закон да въведат строежа в експлоатация по предвидения от закона ред. Законосъобразният вариант е когато като адресат на заповед по чл. 178 ЗУТ е посочен собственикът или възложителят на строежа. Според константната практика на ВАС адресати на заповедта в хипотезите на чл. 178, ал. 6 ЗУТ са лицата по чл. 161, ал. 1 ЗУТ, съгласно която Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая жалбоподателят се легитимира като собственик на обект в сграда А, а именно обект с идентификатор № 56784.382.577.1.24, който е изграден съгласно удостоверение № 46 от 11.06.2013г., издадено от район „Южен“ на община Пловдив, до степен на завършеност „груб строеж включително довършителни работи – 100%“, като от момента на закупуване на този самостоятелен обект през 2013г., предвид незавършеността на сградата, дружеството – жалбоподател придобива също качеството възложител, по чиято инициатива може да бъде отпочнато производството по въвеждане на сградата в експлоатация. Именно в качеството си на собственик и възложител на строежа, както и поради това че в тази връзка се засягат негови права и законни интереси, за жалбоподателя в това производство е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Като е достигнал до обратен извод, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизовдствените действия на същия състав. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение