Определение № 239 от 03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4159/2013 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на М. К. Г. и П. К. Г. чрез пълномощника им адв. К. за отмяна на влязло в сила решение № 449 от 28.06.2002г. на Софийски градски съд, ІІ-а състав по гр.д. № 963/1994г., с което е уважен предявения против молителите иск по чл. 7 ЗВСОНИ за установяване недействителност на договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот - апартамент в [населено място], на ул.”Д-р Г.В.” № *, ет.*, сключен на 20.09.1990г., досежно * ид.ч. от имота. Установеното основание за недействителност е подписване на договора от лице, което към датата на сключване на договора не е било председател на ИК на ОбНС „С.”, а е назначено на тази длъжност по-късно. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК като изтъкват, че с влязло в сила решение, а именно решение № 407/11.01.2012г. по гр.д. № 161/2011г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. е признато за установено по иск между същите страни, че изписаната дата 20.09.1990г. в договора за покупко-продажба е невярна. Поради това и доколкото искът по чл.7 ЗВСОНИ е уважен по съображения, че към датата 20.09.1990г. подписалият договора П. С. не е бил председател на ИК на ОбНС „С.”, то установената невярност на датата на договора е от съществено значение за изхода на спора. По молбата е внесена необходимата държавна такса и същата е вписана. Изпълнена е процедурата по чл. 306, ал.3 ГПК като на насрещните страни не са представили отговор на молбата. Молбата е подадена на 25.01.2012г. и е спазен срока по чл. 305, ал.1,т.2 ГПК. Поради изложеното същата се явява допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито заседание. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.