Определение № 310 от 27.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2093/2020 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от С. А. Д., чрез адвокат И. Ю., срещу разпореждане № 115/08.07.2020 г., постановено от съдията-докладчик по гр.д. № 189/2020 г. по описа на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. Касаторът поддържа доводи за неправилност. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното: С обжалваното разпореждане са върнати подадените от С. А. Д. жалба-искане с вх. № 12991/03.02.2020 г. и жалба-искане с вх. № 15825/07.02.2020 г., подадени срещу определение № 12/20.01.2020 г. по гр. д. № 189/2020 г., по описа на IV г.о. на ВКС. С посоченото определение е оставена без разглеждане молба с вх. № 155992/17.12.2019 година, подадена от С. А. Д., за отмяна на определение № 319/10.07.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 1594/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., като е прекратено производството по гр. д. № 189/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Подадените жалби-искания са върнати поради неизпълнение в срок на разпореждане от 21.02.2020 г., дадено за отстраняване на установени от съдията-докладчик нередовности. Обжалваното разпореждане е правилно. Жалбоподателят твърди, че преписът от разпореждането за отстраняване на нередовности не съдържал необходимите реквизити на съдебен акт – по-специално-подпис на съдията, което обуславяло и правото му да не го приеме. Твърдението е неоснователно. Оригиналите на актове, подписани от постановилите ги съдии, се намират в кориците на делото. Не е нужно, а и няма нормативно изискване преписи от постановени по делото актове да носят подписа на постановилия ги съдия или съдии. Преписа на съответния акт е достатъчен за страната, за да се запознае тя с волята на съда, обективирана в акта, и да организира последващите си процесуални действия, като липсата на подписи на състава или на съдията върху връчения препис по никакъв начин не води до засягане на процесуалните права на страната-адресат. Несъстоятелно и другото твърдение на жалбоподателя – че връчването на указания за отстраняване на нередовности трябвало да бъде извършено на назначения по делото особен представител, а не лично на страната. Принципът е, че съобщението се връчва лично на адресата – чл. 43, ал. 1 и чл. 45 ГПК. Назначаването на особен представител не води до извод, че връчване, извършено лично на адресата, е нередовно. Подобно твърдение на страната е неправилно и не може да води до заключение за нередовно връчване. Нещо повече – лично полученото в настоящото дело при условията на отказ разпореждане за връщане на жалбите-искания е обжалвано в срок. Очевидно е, че страната, макар да твърди, че уведомяването й е нередовно, се е съобразила със срока на обжалване и е подала разглежданата жалба именно в рамките на преклузивния срок. Това дава основание на настоящия състав, наред с посоченото по-горе, да приеме, че и в тази част оплакванията й срещу обжалваното разпореждане са неоснователни. По отношение искането за отправяне на преюдициално запитване настоящият състав намира, че същото е неоснователно. На първо място същото се основава на субективни оценъчни съждения на жалбоподателя относно развилите се процесуални действия по образуваното гражданско дело за обезщетяване на вреди с ответник Прокуратурата на РБ и тяхната законосъобразност. Съдът е органът, извършващ преценката налице ли са или не основания за отправяне на преюдициално запитване, а в случая такива липсват. На следващо място - случаите, в които е допустимо да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, са изрично регламентирани в чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, респ. чл. 628 и сл. ГПК и по настоящото дело не е налице такава хипотеза. Освен това се иска до Съда на ЕС да бъде отправено питане дали е нарушено правото на справедлив процес, предвидено в чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧОС, а процедурата пред СЕС се прилага единствено по отношение на тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или на тълкуването на валидността на акт на органите на ЕС и същата не представлява способ за осъществяване на надзор за законосъобразност от наднационален съд на съдебен процес, развиващ се изключително по правилата на вътрешното материално и процесуално право. На следващо място, напълно несъстоятелно е тълкуването на жалбоподателя, че щом разпореждането за връщане на жалбите-искания подлежало на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, това обуславяло и в самото разпореждане да се посочи кои са другите съдии от състава на докладчика. На първо място – това по никакъв начин не влияе на закосъобразността на постановения акт. На второ място – не е нужно да се посочват останалите съдии от състава тогава, когато се постановява едноличен акт, както е в случая. На трето място актът за връщане жалба е именно разпореждане, а не определение – принцип на гражданския процес, уреден при връщане на въззивната (чл. 262, ал. 3 ГПК) и касационната (чл. 286, ал. 2 ГПК) жалба. С разпореждане се произнася и съдията – докладчик при връщане на частна жалба. Жалбоподателят не е изяснил и как непосочването на останалите членове от тричленнния състав “създава предпоставки за злоупотреби при инстанционното разглеждане на жалбата“. В заключение, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение