Определение № 76 от 03.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1466/2011 г.

№ 895/2011 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, производството е прекратено и изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. В съдебния акт е посочено, че Районен съд – Велико Търново не е компетентен да разгледа делото съгл. разпоредбата на чл. 36, ал. 3 НПК поради отсъствието на правна квалификация на повдигнатото по чл. 209, ал. 1 НК обвинение срещу В. Г. К., В. К. И. и И. И. И. във вр. с чл. 26 НК. Извън тези съображения се сочи и основанието по чл. 43, т. 1 НПК, обуславящо разглеждането на делото от Районен съд – Хасково. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че компетентен да разгледа делото е Районен съд - Хасково. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Н.о.х.д. № 174/2011 г. по описа на Районен съд - Хасково е образувано по повдигнати обвинения срещу В. Г. К. – за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 4 НК; В. К. И. – по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 4 НК и И. И. И. – по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 2 НК. С разпореждане № 119 от 23.03.2011 г., производството е прекратено и на основание чл. 36, ал. 2 НПК е изпратено по компетентност на Районен съд – Велико Търново, в чийто съдебен район, според изложените от докладчика по делото съображения, е довършено престъплението. Искането за промяна на местната подсъдност е ОСНОВАТЕЛНО при наличие на хипотезата на чл. 43, т. 1 НПК, изискваща по - голямата част от лицата за призоваване да са с адреси на територията на друг съдебен район, което обстоятелство би могло да доведе до затруднения при разглеждане на делото. Именно бързината на воденето на произдводството и процесуалната икономия налагат смяна местната подсъдност на делото поради обстоятелството, че от посочените в обвинителния акт осемдесет и осем лица за призоваване, една от трите подсъдими, петдесет от осемдесет и тримата свидетели и двете вещи лица са с адреси в[населено място] и област Х.. При тези данни е очевидно наличието на изискването по чл. 43, т. 1 НПК „много” обвиняеми и свидетели да живеят в района на друг съд. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 във вр. с чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение