Определение № 1784 от 10.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 846/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Крит“ЕООД / в несъстоятелност / против решение № 616/22.10.2024 г. по т.д.№ 238/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което, по реда на чл. 247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по същото дело решение № 235/10.04.2024 г., като вместо „ определя начална дата на неплатежоспособността – 25.11.2014г.„ се чете „ определя начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2017г.„. С решението, по отношение диспозитива на което е допусната поправката, след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, е обявена неплатежоспособността на „Крит„ЕООД, открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановено е прекратяване дейността на предприятието му и същото е обявено в несъстоятелност, като производството е спряно, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ. В касационната си жалба срещу постановеното решение по чл. 247 ГПК, касаторът по същество атакува решение № 235/10.04.2014г. на САС, като допустимостта на този предмет на обжалване обосновава с качеството на неразделна част от последното на решение № 616/22.10.2024 г.. Изложените касационни доводи са изцяло по правилността на решение № 235/10.04.2024г. на САС: относно допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон, при обосноваване легитимацията на „Уникен„ ЕООД, като присъединен кредитор, с вземания в така приетия от съда размер, а оттук и неправилно установено състояние на неплатежоспособност на „Крит„ ЕООД. Срещу решение № 235/10.04.2024 г. на САС е подадена самостоятелна касационна жалба, по която е образувано т.д.№ 2024/2024г. на ІІ т.о. на ВКС, с определение № 2621/11.11.2024г. по което съставът е констатирал очевидната фактическа грешка и върнал делото за отстраняването й от въззивния съд. Ответната страна – „Уникен„ ЕООД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като изложението към същата се отнася към съществото на спора, разгледан във въззивното решение по чл. 258 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: В диспозитива на решение № 235/10.04.2024г. Софийски апелативен съд е посочил определена дата на неплатежоспособността на „Крит“ ЕООД – 25.11.2014 г.. На стр. 555 по номерацията на въззивното дело, в мотивите на същото решение, е счетена за установена дата на неплатежоспособност 31.12.2017г.. Именно последната е изводима и от предходно изложените от съда съображения, основани на изследваното икономическо състояние на дружеството и възможността му да покрива с краткотрайните си активи краткосрочните си задължения към всички кредитори, съгласно приетите заключения на съдебно-икономическа експертиза. Въззивният съд е допуснал поправка по реда на чл.247 ГПК, обосновавайки се с ясно изводима от мотивите, но в несъответствие с отразената в диспозитива, действителна воля за определяне началната дата на неплатежоспособност на „ Крит „ЕООД – 31.12.2017 г.. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, жалбоподателят формулира следните въпроси: 1/ Следва ли да продължи и приключи производство до постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност, при липса на правен интерес от страна на единствения твърдян кредитор, при липса на правен интерес от негова страна за приключване на производството, като и преди и след постановяване на решението отношенията между страните ще останат непроменени, а в същото време няма да бъде изпълнена целта на производството по несъстоятелност, за справедливо удовлетворяване вземанията на всички кредитори от имуществото на длъжника, тъй като липсват други кредитори, които да бъдат справедливо удовлетворени ?; 2/ Следва ли да продължава и приключи производство по несъстоятелност, в случай че единственият кредитор е упражнил правото си на отказ и сам се е отказал от изискуемостта на своето вземане, като го е отписал от своите счетоводни отчети поради изтекла погасителна давност, преди същата да бъде прекъсната с молбата за откриване производството по несъстоятелност, в случая с молбата за присъединяване в производството по несъстоятелност ?; 3/ Следва ли да бъде провеждано производство по несъстоятелност, в случай че безспорно е установено, че длъжникът е във възможност и погасява задълженията си чрез принудително изпълнение, насочено срещу имоти – негова собственост по негово субективно решение, като в същото време естеството на обезпечението е с постоянно нарастваща пазарна стойност ? и 4/ Следва ли да бъде приключено производство по несъстоятелност с решение за обявяване на такава, в случай че е очевидно, че показателите на длъжника се подобряват всеки следващ годишен финансов отчет и очевидно същият е в състояние, при изготвяне на оздравителен план, да продължи да изплаща задълженията си и към момента на приключване на съдебното дирене същите са в рамките на референтните показатели ? Формулираните въпроси кореспондират на въведените от страната касационни доводи, но последните са неотносими към предмета на постановеното и тук атакувано въззивно решение, ограничен до наличието на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение по чл. 258 ГПК, който предмет не се ограничава до простото противоречие между мотиви и диспозитив, но предполага наличието и на безспорно формирана в мотивите воля на съда. По реда на чл. 247 ГПК са отстраними несъответствия между действително формираната воля на съда и нейното отразяване или пропуск за отразяване в пълнота в диспозитива на съдебното решение,но без да подлежи на изследване правилността на така формираната действителна воля. Произнасянето на съда в производство по реда на чл. 247 ГПК предпоставя формулирането на въпрос по приложението на тази разпоредба, а не по съществото на разрешения спор относно състоянието на неплатежоспособност на „Крит„ЕООД /н./, предпоставките и основанието за откриване на производство по несъстоятелност на същия. С тук подадената касационна жалба дружеството се опитва, след срока по чл. 283 ГПК, да допълни касационните си доводи за неправилност на решение № 235/10.04.2024г. на Софийски апелативен съд, изхождайки от качеството на решение № 616/22.10.2024 г. на неразделна към същото част, предвид което и подлежащо на идентичен процесуален ред за обжалване / чл. 247, ал. 4 ГПК /. Качеството му на неразделна част, обаче, не измества предмета на контрол, съобразно предмета на произнасянето в производството по чл. 247 ГПК, посочен по-горе, поради което касационни доводи за неправилност на решението по чл. 258 ГПК са ирелевантни за упражнимия в настоящото производство инстанционен контрол. Следователно, формулираните въпроси не са правни, по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – отговорът им би бил без значение за правния резултат в производството по чл.247 ГПК. С оглед горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение