Определение № 3730 от 18.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4551/2024 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК С определение № 5593/03.12.2024 г. постановено по настоящото дело са оставени без уважение молба с вх. № 25675/02.09.2024 г., молба с вх. № 22914/05.09.2024 г. и молба с вх. № 22915/09.05.2024 г., подадени от ЕТ „Д-р Кирил Циканделов – ИПППДП-С“, с искане за определяне на срок при бавност по възз.ч.гр.д. № 724/2021 г. на Апелативен съд- София. Подадена е молба вх. № 5760/27.03.2025 г. от ЕТ „Д-р Кирил Циканделов – ИПППДП-С“ с искане за допълване по реда на чл.250 ГПК на определение № 5593/03.12.2024 г., като е изразено несъгласие с мотивите на съда обосноваващи извода за неоснователност на молбите му за определяне на срок при бавност. За да се произнесе по молбата, ВКС е изискал делото, и същото е било изпратено от Окръжен съд – Благоевград с писмо изх. № 6658/08.07.2025 г. След като се запозна с молба вх. № 5760/27.03.2025 г., съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното: По силата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да иска допълване на решението, респ. определението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В случая, производството по делото е било образувано по три молби с идентично съдържание с вх. № 25675/02.09.2024 г., с вх. № 22914/05.09.2024 г. и с вх. № 22915/09.05.2024 г., подадени от ЕТ „Д-р Кирил Циканделов – ИПППДП-С“, за определяне на срок при бавност. Молителят е поддържал, че от Апелативен съд [населено място] не се изпраща и се бави изпращането на частната му касационна жалба от 25.03.2022 г. /с вх. № 6644 по описа на САС/ срещу разпореждане №589/18.02.2022 г., за разглеждане от ВКС. С определението, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по молбите, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 257 ГПК да се отстрани допусната бавност в движение на производството по делото, чрез определянето на срок за извършване на определено процесуално действие, предмет на постъпилите молби по чл. 255 ГПК, поради което е оставил същите без уважение. На допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитивът, в който е обективирана волята на съда, а не аргументацията на решаващия състав, изложена в мотивите на съдебния акт. Когато искането за допълване касае искане за промяна на мотивите с допълнително произнасяне на конкретни доводи, то очевидно молбата не може да бъде уважена, и определението да бъде допълнено, тъй като вече произнесеният диспозитив не може да бъде изменен. Тъй като искането за допълване на мотивите към съдебния акт не попада в приложното поле на чл. 250 ГПК с оглед на точния смисъл на закона и трайно установената съдебна практика, следва да се приеме, че определението не е непълно и молбата на ЕТ „Д-р Кирил Циканделов – ИПППДП-С“, следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение