Определение № 694 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 187/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Т. Б., гражданка на Израел, чрез адв. Герон, срещу Определение № 36146 от 04.11.2025 г. по адм. д. № 10434/2025 г. на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ на Дирекция „Българско гражданство“ за признаване на българско гражданство, обективиран в удостоверение с изх. № 2003/12.05.2025 г., издадено от държавен експерт в Министерство на правосъдието и производството по делото е било прекратено Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което се счита, че същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът- държавен експерт в Министерство на правосъдието, оспорва частната жалба изцяло. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Пред Административен съд София- град е оспорено удостоверение с изх. № 2003/12.05.2025 г., издадено от държавен експерт в Министерство на правосъдието. Със същото, на основание чл.39, ал.1 от Закона за българското гражданство (ЗБГ), Министерство на правосъдието удостоверява, че Н. Т. Б. не е българска гражданка. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК - липсва административен акт, подлежащ на обжалване, липсва и правен интерес за жалбоподателя от оспорването. Удостоверението по чл. 39, ал. 1 ЗБГ не създава или погасява права на жалбоподателя, а представлява документ по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, тъй като единствено информира съответните лица какво е гражданството на лицето, вписано в регистрите на населението, съответно съдържанието на този документ може да бъде оспорено само по административен, но не и по съдебен ред. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разглежданото удостоверение не представлява отказ за предоставяне на българско гражданство, а е официален свидетелстващ документ. Съгласно чл. 39 от Закона за българското гражданство (ЗБГр), по молба на заинтересуваното лице, Министерство на правосъдието издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е български гражданин или не е такъв съгласно регистрите, които се водят в министерството. Разпоредбата на чл. 21, ал. 3 АПК определя като индивидуален административен акт волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Само волеизявлението на административния орган за издаване на документ по чл. 21, ал. 3 АПК, респективно - отказът да се издаде такъв документ, може да се обжалва по административен и съдебен ред, но не и самият документ, т. е. не и самото удостоверение по чл. 39, ал. 1 ЗБГр, както е в случая. Първоинстанционният съд правилно приема, че предмет на спора е съдържанието на удостоверението и правилно отбелязва, че съдържанието на документ може да се оспори по административен ред по чл. 81, ал. 2 АПК, но не и пред съда. В този смисъл е и Определение № 11766 от 18.09.2020 г. по адм.д. № 8451/2020 г.,ІІІ отд., Определение № 14084 от 13.11.2020 г. по адм.д. № 10224/2020 г., ІІІ отд. и Определение № 9840 от 30.09.2021 г. по адм.д. № 9586/2021 г., ІІІ отд. на ВАС. Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение,