Решение № 7837 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2940/2026 г.

Производството е по чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба от М. В. И., от гр. Варна за отмяна на влязлото в сила определение № 7254/30.06.2025 г. по адм. д. №1192/2025 г. на Административен съд Варна, оставено в сила с определение №9037/01.10.2025 г. по адм. д. № 9157/2025 г. на Върховния административен съд. Счита, че спрямо молбата му отмяна са налице предпоставките на чл. 239, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 АПК. Ответникът по молбата за отмяна- кметът на община Варна не взема становище по молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на молбата за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С влязлото в сила определение, чиято молба за отмяна се претендира, е оставена без разглеждане жалбата на молителя с искане да бъде осъден кмета на Община Варна да изпълни решение от Протокол № 30/27.05.2014 г. на ПК „Архитектура, строителство, устройство, организация и развитие на общината и населените места“ в Община Варна „…да бъде подготвено писмо, което има функцията на възлагане за преработка на влезли в сила съдебни решения. Същото да бъде отправено до Председателя на Общински съвет и при влязло в сила съдебно решение за частична отмяна на План за улична регулация на конкретен имот, същото да бъде възлагано директно на администрацията за преработка“. В очертания предмет на делото с оглед посочените основания за отмяна настоящата инстанция намира следното: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая молителят твърди, че ново доказателство е жалбата му до Комисията за правата на човека към НС, както и писмо рег. № ОС14001063ВН_023ВН/31.10.2025 г. от Председателя на Общинския съвет гр. Варна до г-жа К.-Председател на Комисията по жалбите към НС. По принцип новото обстоятелство или доказателство не трябва само да е ново, но и да е от съществено значение за делото, за да може да доведе до промяна в съдържанието на решението, в случая определението, чиято отмяна се претендира. В конкретния казус нито един от посочените два документа не са съществени за изхода на спора, решен с влязлото в сила определение, чиято отмяна се иска. В настоящия случай с атакуваното по реда на отмяната влязло в сила определение е оставена без разглеждане жалбата на молителя с искане да бъде осъден кмета на община Варна да изпълни определено правно действие и е прекратено производството по делото. Представените доказателства сочат само на кореспонденция на молителя с държавни органи и лица, но не са доказателства, които да влияят на постановеното прекратително определение поради недопустимост на жалбата на молителя с оглед посоченото правно основание по чл. 256 АПК. Според чл. 239, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото;. В случая прекратителното първоинстанционно влязло в сила оппределние не се базира на установени неистинни показания на свидетели или на неистинно заключение на вещи лица. В хипотезата на чл. 239, т. 2 АПК е нужно да е установено престъпление по надлежия ред-например влязла в сила присъда поради лъжесвидетелстване или присъда за невярно заключение на вещо лице. И в тази хипотеза тези присъди, тоест невярни показания на свидетели или вещи лица трябва да са повлияли на решенито, респективно определението, чиято отмяна се претендир. Очевидно в случая не е налице доказано с влязла в сила присъда престъпление, състоящо се в лъжесвидетелстване или невярно заключение на вещо лице, нито престъпно действие на страна по делото или на член на състава на съда във връзка с решаване на делото, които са повлияли на изхода на делото, тоест обусловили са влязлото в сила прекратилно определение, чиято отмяна се претендира. Това определение не почива на доказано по съответния ред престъпление, поради което не е налице и правното основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК. Не води до друг правен извод и твърдението в молбата за отмяна, че кметът на община Варна възпрепятства изпълнението на решение №2213/01.11.2010 г. по адм. д. №2331/2010 г. на Административен съд Варна. Неизпълнението на съдебно решение се атакува по друг правен способ, визиран в АПК. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В тази насока молителят твърди, че е лишен от правото да участва в делото в открит съдебен процес, както пред първата, така и пред касационната инстанция. В случая не са налице визираните чл. 239, т. 5 АПК нарушения, тъй като по силата на кодекс- АПК претенции като тази на молителя по чл. 256 АПК се разглеждат от първата, така също и от втората, касационна инстанция в закрито съдебно заседание. В този смисъл липсата на проведен открит съдебен процес не е нарушение на правата на молителя и не са налице основанията по чл. 239, т. 5 АПК за отмяната на влязлото в сила първоинстанционно прекратително определение. Според чл. 239, т. 6 АПК актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Такова решение в случая не е постановено, поради което и на това основание молбата за отмяна на влязлото в сила прекратително определение е неоснователна. Предвид изложеното не са налице твърденията за отмяна по чл. 239, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 АПК на влязлото в сила прекратително определение, поради което молбата за отмяна като неоснователна подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,