Определение № 4157 от 12.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3333/2026 г.

Производството е с правно основание чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. М. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат З. молба с искане за спиране на изпълнението на възззивно решение № 121 от 19.05.2026г. по в.гр.д. № 58 по описа за 2026г. на Окръжен съд Добрич, с което е отменен първоинстанционния акт и вместо това е постановен друг, с който са изменени определените мерки за упражняване на родителските права по отношение на децата Г. М. М., родена през ...г., Р. М. М., родена през ...г. и М. М. М., роден през ...г., местоживеенето им, режима на лични отношения като родителските права са предоставени на бащата М. Г. М., местоживеенето на децата е определено при него на адрес:[населено място],[жк], [жилищен адрес] определен е разширен режим на лични отношения с майката В. М. Д., която е осъдена да заплаща издръжка на децата в размер на по 155.05 евро за всяко едно от тях и са определени следващите се такси и разноски. По така постъпилата молба, Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази направеното искане, материалите по делото и с оглед служебното си задължение да следи за интереса на децата, намира следното: Доводите, изложени в молбата, с които молителката обосновава искането си за спиране изпълнението на въззивния акт са свързани с причиняване на следните определените от нея като възможни вреди: промяна на личния лекар на децата, промяна на училището, в което ще учи детето М., прекъсване на тренировките на детето Г., риск от несигурност и нестабилност вследствие допуснато преварително изпълнение и последиците от евентуална умора заради необходимост от пътуване между [населено място] /където е определеното местоживеене на децата и [населено място], където са учебните им заведения и тренировките/. С определение № 496 от 27.05.2026г. ОС Добрич е допуснал предварително изпълнение на така постановения въззивен акт с четири решаващи мотива: Първият е, че съобразно изложените в постановения въззивен акт мотиви е изведен правен извод за настъпила промяна в обстоятелствата, по смисъла на закона, която обосновава изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на децата, тяхното местоживеене и като последица – режима на лични отношения и дължимата издръжка. Второ, посочено е, че „оставането на децата при майката“ „не създава добри перспективи за тяхното нормално психо-физическо развитие с оглед авторитарните и догматични методи на възпитание, прилагани от майката спрямо трите деца, намиращи се в уязвимата възраст на пубертета“. Третият довод на съда е, че установените факти относно поведението на майката – „нейната невъздържаност, в реакциите и прилагането на крайни мерки във възпитанието, вкл. обиди, заплахи и физическо посегателство, създава основателни предположения, че има опасност за тяхното нормално духовно и физическо израстване“. Четвъртият, посочен от въззивния съд довод е, че може да се очаква – въззивният акт да доведе до ожесточение в отношенията между майка и деца, а това може да е „пагубно за нормалното функциониране на децата, чиято психика вече е достатъчно наранена“. Посочено е, че предварителното изпълнение се допуска, за да се „гарантира избягването на възможни екцесии и негативно емоционално въздействие върху децата вследствие на трудната ситуация, в която са поставени след постановяване на въззивния акт“. Настоящият съдебен състав не може да не съобрази горецитираните мотиви. В производствата, свързани с мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършили пълнолетие деца. Производството по чл.282, ал.2 ГПК е специфично. Съгласно ТР № 2 от 24.10.2012г. по т.д.№ 2/2012г.на ОСГТК на ВКС - с него се цели предоставяне на защита на жалбоподателя - ответник по иска, срещу провеждане на предвиденото в чл.404, т.1 ГПК предварително принудително изпълнение на обжалваното осъдително въззивно решение. Предпоставките, при които Върховният касационен съд може да спре изпълнението на решението, въпреки отречения от чл.282, ал.1 ГПК суспензивен ефект на касационната жалба, са законодателно определени. Спиране на изпълнението се допуска, когато е упражнено правото на касационно обжалване и е внесено обезпечение в размерите по чл.282, ал.2 или ал.3 ГПК, достатъчно да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание и обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. В настоящия случай, спиране не следва да се допуска поради липса на последната от посочените предпоставки. Изискването на процесуалния закон за представяне на надлежно обезпечение от страна на касатора – при искане за спиране изпълнението на въззивен акт, касаещ родителски права, местоживеене на деца и лични отношения, е свързано с охрана на интереса на децата. Преценката е конкретна и е на база на наличните към момента на произнасянето данни. Съобразявайки изложеното, настоящия съдебен състав намира, че не може да игнорира изводите, направени от съдебния състав, разгледал спора по същество – за съществуваща опасност от поведение на настоящата молителка, с което се застрашава „нормално психо-физическо развитие“ на децата и за възможно ожесточение в отношенията, което да е „пагубно за нормалното функциониране на децата“. При съпоставяне на доводите, изложени от молителката в молбата за спиране на изпълнението с тези, изложени в цитираното определение № 496 от 27.05.2026г., превес следва да се даде на последното. Нито евентуалната смяна на личния лекар, нито на училището, нито прекъсването на тренировките или евентуалната умора заради пътуване между [населено място] и [населено място] /разстоянието между които е 33.2км./ - при преценката за интереса на децата, която съдът е длъжен да осъществи - могат - по тежест – да издържат на направения извод, че „оставането на децата при майката“ /каквато е целта на допускането на евентуално спиране на изпълнението на въззивния акт/ - „не създава добри перспективи за тяхното нормално психо-физическо развитие с оглед авторитарните и догматични методи на възпитание, прилагани от майката спрямо три деца, намиращи се в уязвимата възраст на пубертета“. Доколкото, с разпореждане № 179 от 5.08.2026г. е постановено внасяне на обезпечение от 500 евро, което след справка от счетоводството на съда, се установява че е налично по специалната сметка за обезпечения, същото следва да се върне на молителката. За целта последната следва да посочи собствена сметка. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд