Определение № 4270 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2925/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба вх. № 12321/01. 07. 2025 г. от М. А. Т., А. В. К. и В. В. М., чрез адв. Ю. О., за изменение на определение № 3273 от 24. 06. 2025 г. по гр. д. № 2925/2024 г. на ВКС, 1 г. о., в частта за разноските, като в диспозитива на определението се отрази формираната в мотивите воля на съда за осъждане на С. П. Д. да заплати на молителите сумата 1500 лв. разноски за касационната инстанция. В предоставения от съда срок не е подаден отговор на молбата от ответника по същата С. П. Д.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (определението по чл. 288 ГПК е обявено на 24. 06. 2025 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена по пощата на 27. 06. 2025 г.). Разгледана по същество, молбата е основателна. В мотивите към определението е прието, че с оглед изхода на делото (недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ответника по иска С. П. Д. част), касаторът Д. следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищците М. А. Т., В. В. М. и А. В. К. сумата 1500 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. Това несъответствие между мотиви и диспозитив съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, поправима по реда на чл. 248 ГПК, доколкото засяга частта от определението, касаеща разноските. Ответникът по молбата не е възразил срещу претенцията на ищците по чл. 78, ал. 1 ГПК, нито е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Договарянето и извършването на разходите за адвокатско възнаграждение е доказано с представения договор за правна защита и съдействие, сключен между ищците и адв. О.. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,