Определение № 1453 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 581/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от кмета на район „Източен“ – Община Пловдив чрез процесуален представител – С. Ловчалиева против определение № 2891 от 01.12.2023 г., постановено по адм. дело № 837/2023 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му, а в условията на евентуалност иска редуциране на размера на разноските. Ответникът – С. Хонтова /сочена и като С. Хонтова/, чрез процесуалния й представител адв. Божков оспорва частната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С определение № 2393 от 16.10.2023 г., постановено по адм.д. № 837/2023 г. първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на С. Хонтова срещу заповед № ЗРИ-173/07.03.2023 г. на кмета на район „Източен“ при Община Пловдив и прекратява производството по делото. С определението район „Източен“ при Община Пловдив е осъден да заплати на С. Хонтова разноски в размер на 1750 лв. На 19.10.2023 г. е постъпило искане от кмета на район „Източен“ – Община Пловдив за изменение на постановеното определение в частта за разноските. С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 2891 от 01.12.2023 г., постановено по адм.д. № 837/2023 г. Административен съд гр.Пловдив, на основание чл. 248, ал.1 ГПК, оставя без уважение искането на кмета на район „Източен“ при Община Пловдив за изменение на определение № 2393 от 16.10.2023 г. в частта за разноските. За да постанови този резултат съдът излага, че основното производство е образувано по жалба на С. Хонтова срещу заповед № ЗРИ-173/07.03.2023 г. на кмета на район „Източен“ при Община Пловдив, с която спрямо неизвестен извършител е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ: „Плътна тухлена ограда“, административно определена под № 2, построена в имот общинска собственост, представляващ ПИ 56784.554.545 по КККР на гр.Пловдив, в улична регулация по плана на [жк], с адрес: ул. Клисура, с приблизителна дължина 8,00 м. и височина 2,00 м., изградена без одобрени проекти и разрешение за строеж. Посочва, че след проведено съдебно дирене и приета без възражение от страните съдебна експертиза по делото е установено, че издаденият административен акт е насочен към обект, за който жалбоподателката Хонтова няма претенции за собственост и явяващ се съседен на притежавания от нея имот. Приема, че с поведението си районната общинска администрация е станала причина Хонтова да направи разходи във връзка с повдигнатия спор по съдебен ред, като я е въвела в заблуда, които обстоятелства са установени едва след изслушване на съдебната експертиза по делото, поради което сочи, че разноските правилно са присъдени и посочва, че представителят на кмета на район „Източен“ при Община Пловдив не е направил своевременно и възражение по отправената претенция. Обжалваното определение е неправилно. Неправилно първоинстанционният съд приема, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая с определение № 2393 от 16.10.2023 г., постановено по адм.д. № 837/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, съдът оставя без разглеждане жалбата на С. Хонтова срещу заповед № ЗРИ-173/07.03.2023 г. на кмета на район „Източен“ при Община Пловдив, на основание чл. 159, т.4 АПК, прекратява производството по адм.д. № 837/2023 г. и осъжда район „Източен“ при Община Пловдив да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в размер на 1750 лв. Определението извън частта за разноските е влязло в сила като необжалваемо. В случая Хонтова има качеството на жалбоподател в първоинстанционното производство, а не на ответник и след като жалбата й е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т.4 АПК – липса на правен интерес от оспорването на същата не могат да бъдат присъдени разноски, предвид цитираната разпоредба на чл. 143, ал.3 АПК. Също така не е налице и хипотезата на чл. 143, ал.2 АПК за присъждане на разноски на Хонтова в качеството й на жалбоподател в първоинстанционното производство, тъй като административният орган не е оттеглил оспорения административен акт. Ето защо в хипотезата на оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото на основание чл.159, т.4 от АПК, не предполага на жалбоподателката да могат да бъдат присъдени направените по делото разноски, предвид разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК, поради което присъдените 1750 лв. са недължими. С оглед на изложеното обжалваното определение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго, с което да се отмени определение № 2393 от 16.10.2023 г., постановено по адм.д. № 837/2023 г. в частта, с която район „Източен“ при Община Пловдив е осъден да заплати на С. Хонтова сумата от 1750 (хиляда седемстотин и петдесет) лева разноски по делото. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,