Определение № 2167 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1668/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение „Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България“, [ЕИК], (Сдружението) чрез пълномощника адвокат Х. Стойкова, срещу определение № 1607 от 20.12.2023 г., постановено по адм. дело № 900/2023 г. по описа на Административен съд София - област (АССО). В частната жалба се съдържат основно оплаквания за неправилност на определението, макар да се заявяват и основания за недопустимост. Жалбоподателят навежда съображения, че той е искал спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната заповед, а съдът е отхвърлил молбата като е посочил, че с нея се иска спиране на съдебното производство. Излага подробни съображения, че са налице основанията на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК за спиране изпълнението на акта. Иска отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго с което се спре предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът - министър на земеделието и храните, представя писмен отговор на частната жалба, в който пледира за оставяне в сила на оспореното определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството по адм. дело № 900/2023 г. на АССО е образувано по жалба на Сдружението срещу заповед № РД09-614/20.06.2023 г. на министъра на земеделието и храните за отнемане на издадено от него разрешение № 112/27.04.2021 г. за извършване на развъдна дейност с породите Западностаропланинска и Софийска (Еленпелинска) на Сружението. В заповедта е посочено, че обжалването й не спира нейното изпълнение, което е по силата на закона - чл. 32а, ал. 4 от Закона за животновъдството (ЗЖ). На 19.12.2023 г. Сдружението е подало по делото молба с която на основание чл. 166, ал. 4 АПК е поискало от съда да спре изпълнението на заповедта до произнасяне по спора с влязло в сила съдебно решение. С атакуваното определение АССО, макар да е посочил, че основанието на молбата е чл.166, ал. 4 АПК и в мотивите си да е изложил факти и правни изводи, свързани с допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта и отправеното искане за неговото спиране, неточно е определил предмета на произнасяне с който е бил сезиран. Приел е, както в началото на мотивите при описанието на молбата, така и в диспозитива на определението, че с молбата е отправено искане за спиране на производството по адм. дело № 900/2023 г., което обаче би имало правно основание чл. 229 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Поради това е отхвърлил не подадената от Сдружението молба за спиране изпълнението на заповедта, а молба за спиране на съдебното производство, каквато не е подавана по делото. В хода на проверката по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното определение е недопустимо. При така очертаното по-горе съдържание на молбата по която е образувано производството, включително петитума на същата касаещ спиране изпълнението на заповед № РД09-614/20.06.2023 г., оспореното определение е недопустимо, тъй като е налице произнасяне по непредявено искане. Съдът се е произнесъл без да е сезиран с искане за спиране на производството по адм. дело № 900/2023 г., а по действителното отправено искане за спиране изпълнението на заповедта, формално произнасяне няма. Предвид изложеното оспореното определение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по молбата по чл. 166, ал. 4 АПК с допустим съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,