Определение № 18 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4401/2018 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 във връзка с чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на Н. К. М., Д. Х. П. и И. П. С. за отмяна на влязло в сила решение № 1857 от 27.07.2017 г. по гр.д. № 617 /2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която с това решение са уважени искове на В. А. М., И. – А. А. А. и А. – А. А. А. срещу молителите с правно основание чл.108 ЗС за пет недвижими имота с посочени идентификатори по плана на С., район „В.“,[жк]. Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Молителите твърдят, че след постановяване на въззивното решение са се снабдили с ново писмено доказателство – договор за извършване на ремонтни работи от 12.03.1998 г. и договор за СМР от 03.04.2000 г.. С молбата за отмяна не се иска отмяна на останалата част от влязлото в сила решение № 1857 от 27.07.2017 г. по гр.д. № 617 /2017 г. на САС, с което са разгледани искове, по които молителите не са страна. Насрещните страни В. А. М., И. – А. А. А. и А. – А. А. А. твърдят в писмен отговор, че молбата за отмяна е недопустима и неоснователна. Настоящият състав, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта, намира, че молбата за отмяна, която е подадена на 10.08 .2018 г. е подадена: срещу въззивно решение, което е влязло в сила (с постановяване на определение № 378 от 02.07 .2018 г. по гр.д. № 4934 /2017 г. на ВКС, II г.о., с което не е допуснато касационното му обжалване), молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,ал.1 ГПК (преди изтичане на три месеца от влизане в сила на решението), от страни по делото, приключено с влязлото в сила решение, които имат интерес от отмяната му; съдебното решение, чиято отмяна се иска, подлежи на отмяна по реда на чл.303,ал.1 ГПК и молбата за отмяна е редовна. Воден от гореизложеното, съдът