Определение № 4774 от 09.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3553/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. С. М. от гр. Русе, против Определение № 3096 от 30.10.2024г., постановено по административно дело № 752/ 2024г. по описа на Административен съд– Русе, с което е била оставена без разглеждане исковата му молба с вх. № 4237/17.09.2024 г. по описа на съда с петитум да бъде осъдена Община Русе да му заплати обезщетение „за понесените психични болки и страдания от вероятните последици от пожара“ в размер на 2 000 лева. Същата е била върната на страната, ведно с уточнението към нея, а производството по делото е било прекратено. С частната жалба определението се оспорва като неправилно. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящия съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството по делото е било образувано чрез депозирана искова молба на З. С. М. с ответник срещу Община Русе за присъждане на обезщетение за понесени психични болки и страдания заради вероятни последици от пожар, в размер на 2000 лева. Първоначално съдебният състав намерил исковата молба за нередовна единствено по отношение констатираната липса на придружаващ документ за заплатена държавна такса и с разпореждане №2731/24.09.2024г. дал указание за представяне на такаизискуемото доказателство, като разпореждането било изпълнено в срок. По-късно съдебният състав преценил, че жалбата страда от редица слабости и неясноти, поради което с Разпореждане №2870/07.10.2024г. дал указания на М. да посочи: ответник на иска, кои са незаконосъобразните, актове, действия или бездействия от които са причинени вредите и дали са били отменени по съответния ред, настъпилите вреди по вид и размер, както и причинната връзка между настъпилите вреди и съответните актове, действия и бездействия. Отново в срок, ищецът е изпратил отговор, в който представил обяснения по поисканите му с посоченото по-горе разпореждане уточнения. След преценката им, съдебният състав е постановил оспореното прекратително определение, като е счел, че нередовностите не са били отстранени тъй като и след постъпилото уточнение не се установявало от действие, бездействие или от официален свидетелстващ документ произтичат сочените вреди. Посочил е и това, че доколкото съставеният протокол може да се счита за форма на административна дейност, същият не е бил оспорен и съответно отменен, като императивноизискуема предпоставка по чл. 204, ал.1 АПК. Коментирал е, че с такаконстатираните неясноти се препятствало извършването от страна на съдебния състав на преценка за наличието на причинно-следствена връзка между сочените вреди и твърдяните да са противоправни действия, бездействия или актове. Така постановеното определение е неправилно. Настоящият съдебен състав намира, че правилно исковата молба е била оставена без движение с указания за представяне на документ за внесена държавна такса. С отстраняването на този недостатък обаче исковата молба според настоящия съдебен състав е станала редовна и не е било необходимо изпращането на допълнителни уточнения. От същата се установяват както правното, така и фактическото основание за предявяване на иска. Претенцията е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ответник по нея е Община Русе, заради сочена като противоправна дейност на кмета на [населено място], изразила се в изпращане на длъжностно лице от кметството, което да констатира пожара, на неточен адрес. Тези действия на кмета се сочат като вредоносни, причинили психични болки и страдания от вероятните последици от пожара, като размерът на претенцията за обезвреда е 2000,00 лева. Като е изискал допълнителни уточнения от страна на ищеца с бланково разпореждане, чиито въпроси са твърде общи и напрактика не спомагат за доизясняване на обстоятелствата по исковата молба, съдебният състав е допринесъл за възникване на объркване и евентуални противоречия в твърденията на ищеца, които съдебният състав е следвал да доизясни. Вместо това, същият е побързал да прекрати производството по делото, като така е допуснал нарушение на чл.9, ал.4, вр. чл. 203 АПК. Едва от мотивите на оспореното определение стават ясни колебанията на съдебният състав. Ако същите бяха споделени със страната в Разпореждане №2870/07.10.2024г., вероятно е страната да направи опит да ги отстрани. Така допуснатото процесуално нарушение в конкретният случай е съществено, тъй като е довело до преграждане хода на производството за частния жалбоподател. По изложените съображения оспореното Определение следва да се отмени, делото да се върне за извършване на съдопроизводствените действия по проверка за редовността на жалбата и отстраняване съществуващите според съдебния състав неясноти. С оглед изложеното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение