Определение № 4 от 05.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5976/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на Н Г. И срещу определение № 61 от 04.03.2015 г., постановено по гр. д. № 187/2014 г. на Апелативен съд – Б., с което е оставена без уважение молбата на Н Г. И за освобождаване от внасяне на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за разглеждане на касационна жалба против решение № 86 от 03.10.2014 г. по същото дело. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че жалбоподателката се намира в тежко материално положение и няма достатъчно средства за завеждане на касационната жалба пред ВКС. Ответникът [фирма], чрез адв. П. К. е подало писмен отговор, с който смята жалбата за неоснователна. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение администриращият касационната жалба съд е приел, че молителката макар и с минимален доход от пенсия в размер на 163, 08 лв., разполага с достатъчно средства за заплащането на конкретната държавна такса в размер на 30 лв. за допускането до касационно обжалване на въззивното решение. Определението на съда е правилно. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Тарифата за държавните такси за произнасяне по допускане до касационно обжалване се събира такса в размер на 30 лв. а в случай, че касационната жалба бъде допусната до разглеждане се събира нова такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима в първоинстанционното производство. Настоящият съдебен състав намира, че в случая от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че молителката не разполага с достатъчно средства, за да покрие първоначално дължимата такса в размер на 30 лв. Следва да се отбележи, че за настоящото производство, както и за ч. гр. д. № 5980/2015 г. по описа на ВКС, Н И е заплатила две държавни такси в размер на 15 лв. всяка. В случай, че касационната жалба бъде допусната до разглеждане, размерът на дължимата такса ще бъде 890, 40 лв. и за жалбоподателката няма пречка да подаде нова молба по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, която ще бъде предмет на самостоятелна преценка. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение