Определение № 449 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 212/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. С. срещу разпореждане № 310 от 17.02.12г. по в.гр.дело № 273/11г.на Окръжен съд-Плевен.С него е върната касационната му жалба с вх.№ 2539/15.02.12г., подадена срещу решение № 38/7.02.12г.по посоченото дело,с което е оставена без уважение молбата му за поправка на очевидни фактически грешки в решение № 333/17.06.11г.,като недопустима. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на разпореждането. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно Плевенският окръжен съд е приел,че касационната жалба,подадена срещу решение № 38/7.02.12г.по в.гр.дело № 273/11г.на ПОС,с което е оставена без уважение молбата на Д. С. за поправка на очевидни фактически грешки,е недопустима.Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК решението за поправка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. Решение № 333/17.06.11 г., постановено от Плевенския окръжен съд е окончателно и не подлежи на последващ съдебен контрол. Тъй като решението, на което е поискана поправка, не подлежи на обжалване, то и решението, с което съдът се е произнесъл по молбата по чл.247 ал.1 ГПК, не подлежи на обжалване. По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното разпореждане – да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.