Определение № 123 от 28.09.2009 г. на ВКС по д. № 578/2009 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК. С определение № 2* от 11 септември 2009 година, постановено по нчхд № 644/2009 година по описа на Районен съд – гр. Р., съдията-докладчик и административен ръководител на съда е разпоредил изпращане на делото на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, поради невъзможност съдът да образува състав след постановени самоотводи на съдиите в този съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на искането и възлагане на делото за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и становището на прокурора, установи следното: Искането за промяна на местната подсъдност на делото се основава на разпоредбата на чл. 43, т. 3 от НПК, според която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Производството е образувано по тъжба на В. И. М. срещу И. С. И. и К. И. Е. – съответно журналистка и главен редактор на вестник „Струма” – гр. Б., за престъпления по чл. 148 във вр. чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. След като Районен съд – гр. Р. е приел за разглеждане като местно компетентен изпратеното му от Районен съд – гр. Б. нчх дело, съдиите от този съд са се самоотвели от разглеждането му, видно от приложените по делото осем броя определения. Без да има възможност да контролира законосъобразността на направените самоотводи и след като местнокомпетентният съд не може да образува състав за разглеждане на делото, ВКС намира искането за промяна на местната подсъдност за основателно – налице са предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за изпращане на делото за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, извън съдебния район на Окръжен съд – гр. Б., а именно – Районен съд – гр. П.. Предвид изложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение