Определение № 6261 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1043/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. В. М. и Н. М. М., чрез адв. Мавродиев, за допълване на решение № 3280 от 27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1043/2025 г. по описа на Върховия административен съд, в частта за разноските. В искането e посочено, че с решението си касационната инстанция неправилно не е присъдила на страните разходите, направени при предходното разглеждане на делото от Върховния административен съд. Молят постановеното по делото решение да бъде допълнено в частта за разноските, като се присъдят и тези направени в производството по адм. дело № 2243/ 2024г. по описа на Върховния административен съд. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – началникът на СГКК- Сливен оспорва искането, като излага съображения за недопустимост и за неоснователност на същото. Останалите страни не изразяват становище. Като взе предвид направеното искане и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: С оглед изложените доводи, че разноските, претендирани от страните, не са присъдени в пълен размер, съдът приема, че подаденото искане следва да се квалифицира като претенция за изменение на решението в частта за разноските, а не за неговото допълване. Искането е допустимо, като подадено в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК (подадено е по пощата на 25.04.2025г.), а разгледано по същество, е неоснователно. С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд, състав на второ отделение, оставя в сила решение № 2023/ 07.11.2024г. по адм. дело № 328/ 2024г. на Административен съд – Сливен, с което е отменена заповед № 18-6789/ 15.06.2023г. на началника на СГКК- Сливен. Съобразно изхода на спора и съобразявайки се доказателствата за действително извършени разходи в касационното производство, представените списъци за разноски и при отчитане на възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, направено от касатора, със съдебния акт съдът осъжда Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на М. В. М. и Н. М. М. общо сумата 1500.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат, като излага съображения в този смисъл. Касационното производство е второ по ред след като с решение № 7976/ 26.06.2024г. по адм. дело № 2243/ 2024г. състав на Върховния административен съд, второ отделение, отменя решение № 395/14.12.2023г. по адм. дело № 277/ 2023г. на Административен съд – Сливен и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото производството пред първостепенния съд е проведено при условията на чл. 226 АПК, поради което със съдебния си акт съдът следва да се произнесе и по разноските по водене на адм. дело № 2243/ 2024г. на Върховния административен съд съгласно изричния текст на чл. 226, ал. 3 АПК. В този смисъл са и ясните указания, дадени с решение № 7976/26.06.2024г. по адм. дело № 2243/ 2024г. на Върховния административен съд. Следователно претенцията за разноски по адм. дело № 2043/ 2024г. по описа на ВАС следва да бъде направена пред първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане и по нея съдебният състав дължи произнасяне с решението по адм. дело № 328/ 2024г., потвърдено с решението на Върховния административен съд, чието изменение се иска. Процесуалният пропуск на страната да направи искане в този смисъл в хода на процеса, съответно да поиска допълване /изменение на съдебния акт по адм. дело № 328/ 2024г. на Административен съд – Сливен по реда на чл. 248 ГПК, не може да бъде отстранен в настоящото касационно производство. Изложеното налага заключението, че разноските по адм. дело № 2243/ 2024г. по описа на ВАС не могат да бъдат присъдени в настоящия процес и не са налице основания за изменение на решение № 3280 от 27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1043/2025 г. по описа на Върховия административен съд, в частта за разноските. Искането е неоснователно и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,