Определение № 4372 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3376/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Д. П. Т. и М. Б. Д. молба с вх. № 268883 от 12.04.2024 г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 7 ГПК, за отмяна на влязло в сила на 08.12.2023 г. решение № 4765 от 06.08.2020 г. по гр. д. № 8714/2016 г. на Софийски градски съд (СГС), с което са уважени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), предявени срещу молителите, като им е отнета по реда на гражданската конфискация еднофамилна жилищна сграда с гараж, находяща се в поземлен имот в [населено място],[жк], [улица], със застроена площ 111.60 кв.м.. Молителите поддържат, че горепосоченото влязло в сила съдебно решение не е съобразено с ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, като тълкувателното решение съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърдят също, че по гр. д. № 704/2017 г. по описа на СГС е отправено преюдициално запитване до СЕС по тълкуване на Директива 2014/42/ЕС и Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), по което е образувано дело С-319/19 по въпроси, които са от значение за решаване на спора и по делото, спрямо решението по което е поискана отмяна. Считат, че съгласно чл. 628 ГПК, съдът по гр. д. № 8714/2016 г. по описа на СГС, е следвало да спре производството пред себе си до произнасянето на СЕС по горепосоченото дело, което не е сторено и това от своя страна съставлява отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Молят горепосоченото влязло в сила решение да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК или чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Осъществена е процедурата за връчване на препис, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, ответникът по молбата за отмяна – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт. Тя обаче не съдържа изложение на обстоятелства, относими към основанията за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, вкл. досежно сочените основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 7 ГПК. Съгласно т. 10 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 или чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна (т. 13 от Постановление № 2/77 на ПВС). Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК, както и дали са доказани поддържаните основания за отмяна от представените доказателства, е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд. Молбата за отмяна, по която е образувано настоящото производство, не съдържа изложение на обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 7 ГПК. Наведеното като ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно задължителното разрешение в т. 1 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не съставлява основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Такова не съставлява и твърдяното неправилно процесуално бездействие на съда, постановил влязлото в сила решение, а именно непроцедиране съгласно чл. 628 ГПК по гр. д. № 8714/2016 г. на СГС и неспиране на исковото производство до произнасянето на СЕС по отправено преюдициално запитване по друго дело. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК отмяна на влязло в сила съдебно решение може да бъде поискана, когато ЕСПЧ с окончателно решение е установил нарушение на КЗПЧОС, съставена в Рим на 04.11.1950 г., или на протоколите към нея, и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Обстоятелство от категорията на последното не е наведено от молителите, а и не се установява от материалите по настоящото дело. Ето защо, съобразно гореизложеното, депозираната молба за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 7 ГПК, поради което е недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение