Решение № 8290 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1815/2026 г.
ВАССедмо отделение23.07.2026 г.докладчик Калина Арнаудова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1859 от 23.12.2025 г. на Административен съд–Шумен по адм. дело № 422/2025 г. ОСЪЖДА С. Д. Ц., с адрес гр. Плиска, [улица]да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ №136, разноски по делото в размер на 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Ц., чрез процесуален представител адв. И. Стефанова срещу Решение № 1859 от 23.12.2025 г. на Административен съд (АС) – Шумен по адм. дело № 422/2025 г.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо, изх.№ 02-270-6500/2330 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 (Уведомително писмо № 02-270-6500/2330 от 01.06.2025 г., УП) на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), В ЧАСТТА с която на С. Д. Ц. е отказано изцяло оторизиране и плащане по интервенция „Екосхема за намаляване използването на пестициди“ (Еко-НИП) за сума в размер на 8 520,52 лева.
Касационният жалбоподател – С. Д. Ц. обжалва решението като неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Поддържа, че съдът неправилно е приел, че оспореното уведомително писмо е мотивирано. Според касатора в акта не е посочено въз основа на коя конкретна правна норма е отказано подпомагането, нито какви фактически констатации обосновават този отказ, поради което не може да се установи дали неизплатената сума представлява намаление на подпомагането, административна санкция или друга правна последица. Счита, че липсата на мотиви е ограничила правото му на защита и възможността да организира адекватно защитата си.
Касаторът твърди още, че съдът не е обсъдил възраженията му относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК да изясни всички относими факти и обстоятелства и да събере необходимите доказателства, както и че не е извършил проверка на дневниците за проведените мероприятия по растителна защита. Сочи, че не е бил уведомен за установените при административните проверки несъответствия, поради което е бил лишен от възможността да представи допълнителни доказателства, да даде обяснения, да коригира заявлението си или да намали заявените площи преди постановяване на отказа.
По съществото на спора касаторът счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Поддържа, че неправилно е тълкувал разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (Регламент (ЕС) 2021/2115), както и на Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3/10.03.2023 г., Наредбата). Според касатора подпомагането по интервенцията се определя въз основа на допустимите за подпомагане площи, а не чрез отказ на подпомагане за всички заявени площи при констатирано несъответствие само за част от тях. Твърди, че законодателят прави разграничение между заявени и допустими площи и че финансовата помощ следва да се изплаща за площите, които отговарят на условията за допустимост.
Сочи, че съдът неправилно е приел, че използването на продукта за растителна защита „Пиктор СК“ представлява основание за отказ на подпомагането. Счита, че в случая не са били налице предпоставките за постановяване на пълен отказ, като административният орган не е установил нито едно от изчерпателно предвидените в тази разпоредба основания, нито ги е посочил в административния акт. Според касатора съдът неправилно е приравнил последиците от намаляването на подпомагането с тези на отказа и е приложил разширително материалноправните разпоредби.
Поддържа, че използваният от него продукт за растителна защита „Пиктор СК“ впоследствие е прекатегоризиран от първа във втора професионална категория без промяна в активното му вещество, поради което административният орган е следвало да съобрази това обстоятелство при постановяване на акта. Поддържа също, че отказът за изплащане на подпомагане за всички заявени площи при наличие на евентуално несъответствие само за част от тях противоречи на принципа на пропорционалност, закрепен в чл. 6 АПК, както и на целите на Регламент (ЕС) 2021/2115 за насърчаване на устойчивите земеделски практики.
Моли обжалваното решение да бъде отменено със законните последици от това. Претендира разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба, по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява следното:
На 27.06.2023 г. С. Д. Ц., е подал Заявление за подпомагане с УИН: [номер] за кампания 2023 г. по няколко интервенции за подпомагане, между които и Еко–НИП – Практика 1, за подпомагане на парцели, с обща площ 98,61 ха. От съдържанието на заявлението и приложенията към него се установява, че оспорващият е кандидатствал за подпомагане по Основано подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) с обща декларирана площ от 98,61 ха. По интервенция Еко – НИП, Практика 1 (без тотални хербициди) са заявени за подпомагане блокове на земеделското стопанство (БЗС) с обща площ от 83,42 ха, от които като допустима площ, валидна за калкулациите след приспадане на 0,43 ха наддекларирана площ, е определена площ в размер на 82,99 ха.
В Таблица 2 към Декларация съгласно чл.46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. оспорващият е декларирал закупени продукти за растителна защита (ПРЗ), в това число препарата „Пиктор СК“.
След извършване на задължителните административни проверки и/или проверки на място по чл. 70 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чрез съпоставка на данните от заявлението с информацията в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и останалите приложими регистри, изпълнителният директор на ДФЗ е издал Уведомително писмо, изх. № 02-270-6500/2330 от 01.06.2025 г. за извършената оторизация и изплатеното финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ, за кампания 2023 г.
В Таблица 1 на уведомителното писмо по интервенция Еко-НИП е посочено намаление в размер на 8 520,52 лв., като оторизираната сума е 0 лв. Намалението е мотивирано с резултатите от извършените проверки, административните санкции и приложимите разпоредби на ЗПЗП и Наредба № 3 от 10.03.2023 г.
Към уведомителното писмо е приложено Приложение № 19 относно Екосхемата за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП), в което са отразени констатираните несъответствия. В Таблица 19.2 е установено, че от общо 9 използвани продукта за растителна защита, два от тях са първа професионална категория – процесният „Пиктор СК“ и „Кинто Трио“. За продукта „Пиктор СК“ в колона 7 „Подходящо за Практика 1“ е отбелязано „Не“, като съгласно указанията под таблицата това означава, че продуктът от първа професионална категория не е използван за третиране на семена, а върху парцели, заявени по Еко-НИП. Изрично е посочено, че наличието дори на един отговор „Не“ в колона 7 води до недопустимост на стопанството за подпомагане по схемата.
Процесният препарат за растителна защитна (ПРЗ) „Пиктор СК“ е бил закупен от С. Д. Ц. с Фактура № 0200026353 от 31.03.2023 г.
Представен е Дневник за проведените химични обработки и употребените торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества от съдържанието на който са налични данни за проверка от инспектор от Регионална служба за растителна защита (РСРЗ).
Със Заповед №РД11-2169 от 20.09.2023 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е изменено Разрешение № 01088-ПРЗ-Издание 5 от 07.09.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ относно процесния ПРЗ „Пиктор СК“, като на стр. първа, в частта „Категория за употреба: цифрата „I“ се заменя с думите „втора професионална“.
От заключението на приетата по делото съдебно-агротехническа експертиза изготвена от вещото лице М. Йорданова се установява, че използваният от С. Д. Ц. ПРЗ „Пиктор СК“ е бил третиран единствено БЗС 23813-23-1-6 с площ от 16,46 ха, засят със слънчоглед, както и че този БЗС е включен в искането за подпомагане по схема Еко - НИП.
Съдът е кредитирал заключението като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, като същото не е оспорено от страните.
За да постанови обжалваното решение АС – Шумен е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Съдът е намерил за безспорно установено, че С. Ц. е използвал продукта „Пиктор СК“, който към релевантния момент е бил от първа професионална категория, като последващата промяна на категорията му е неотносима, тъй като е настъпила след подаване на заявлението. Приел е, че използването на този продукт представлява неспазване на условията за допустимост по Еко-НИП и изключва правото на подпомагане.
Посочил е, че условията за подпомагане са уредени в Наредба № 3 от 10.03.2023 г., прилагана в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115 и Регламент (ЕС) 2021/2116, като съгласно чл. 41 от Наредбата подпомагане се предоставя само ако използваните продукти за растителна защита не попадат в първа професионална категория, а при неспазване на това изискване чл. 87 и чл. 88, т. 7 предвиждат пълен отказ на подпомагането.
Съдът е приел за неоснователно възражението, че следва да бъде отказано подпомагане единствено за площите, третирани с процесния ПРЗ от първа категория- „Пиктор СК“, а за останалите площи да бъде изплатена субсидия. Посочил е, че екосхемите не представляват подпомагане, базирано на площ, а подпомагане за изпълнение на доброволно поети земеделски практики, благоприятни за климата и околната среда. Съдът е счел, че подпомагането по екосхемите се предоставя само при изпълнение на всички изисквания на съответната практика, които надхвърлят задължителните стандарти и минимални изисквания, включително тези относно употребата на продукти за растителна защита. Поради това използването на продукт от първа професионална категория изключва възможността за подпомагане по схемата.
Съдът е посочил, че условието за допустимост по Еко-НИП се отнася до стопанството, а не до отделни парцели. Позовал се е и на разясненията към Таблица 19.2 от указанията по схемата, според които при наличие дори на един запис с отговор „не“ относно пригодността за Практика 1 цялото стопанство става недопустимо за подпомагане. Посочил е още, че земеделският стопанин е имал възможност да заяви само онази част от стопанството, в която са били изпълнени изискванията на екосхемата.
Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че е налице нарушение по чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., което по аргумент от чл. 41, ал. 2 във връзка с чл. 87 от същата Наредба изключва правото на подпомагане по Еко-НИП. Отделно е счел, че извършеното намаление поради наддеклариране на площ от 0,43 ха е законосъобразно, тъй като е определено въз основа на данните от Системата за идентификация на земеделските парцели съгласно чл. 33 и чл. 33а ЗПЗП, а и евентуална незаконосъобразност на това намаление не би променила крайния резултат, доколкото използването на продукт от първа професионална категория обуславя отказ на цялото подпомагане по Еко-НИП.
Въз основа на тези съображения съдът е приел, че уведомителното писмо е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е правилно.
Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.
С оглед на горното, доводите на касатора, за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са неоснователни.
Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда за наличието на основания за издаване на оспорвания административен акт.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването, че уведомителното писмо не съдържа фактически и правни основания.
В Приложение № 19 Екосхема за намаляване на използването на пестициди (Еко-НИП) към УП, в Таблица 19.2 и поясненията към нея, е посочено фактическото основание за постановения отказ за финансиране - употребата на ПРЗ „Пиктор СК“ от първа категория. Съгласно поясненията към колона 3 е налице хипотезата на чл. 41, ал. 5 във връзка с ал. 3 и 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за отказ за подпомагане - заявените по Еко - НИП площи са приети за недопустими за подпомагане поради употреба на препарат, който е първа професионална категория на употреба, съгласно класификацията му към последния ден от срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявленията за подпомагане на интервенции за подпомагане на площ и животни (Наредба № 4 от 30.03.2023 г.). Предвид което настоящият касационен състав намира, че в обжалвания административния акт са изложени мотиви към кой момент се преценява категорията на процесния ПРЗ.
В пояснението към Таблица 19.1. е посочено и основанието на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за намаляване на размера на плащането или отказа му в случаите, когато кандидатът не е спазил изискванията по глава втора, където се намира и чл. 41 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.
Следователно в таблиците и поясненията към тях в Приложение 19 към УП се съдържат фактическите и правни основания за постановения отказ за финансиране, поради което не се подкрепят изводите на съда за порок на оспорения акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Условията и редът за прилагане на интервенции под формата на еко схеми са уредени в Глава втора, Раздел IV, чл. 37 - чл. 47 от Наредбата.
В съответствие с § 50 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. (ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 4.06.2024 г.), за заявленията, подадени през кампания 2023 г., се прилага досегашният ред.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция преди изм. – ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 4.06.2024 г.), допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики:
- върху площите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и
- ако се прилагат продукти за растителна защита - инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба, или
- се прилагат феромонови уловки съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ.
В чл. 41, ал. 2 от Наредбата (в приложимата редакция) е предвидено, че право на подпомагане по екосхемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които:
- прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и 2 или по т. 3;
- отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене.
Редът и начинът за доказване на екологично насочените земеделски практики са посочени в чл. 41, ал. 3 от Наредбата (в приложимата редакция), според която земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г.
Предвид цитираната нормативна уредба, поставените изисквания са кумулативни и съдът правилно е приел, че са относими към предмета на спора.
В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за програмен период 2023-2027 е предвидено, че интервенциите се доказват чрез проверка на дневниците за растителна защита и чрез разходооправдателни документи за закупените ПРЗ и феромонови уловки, като земеделските стопани са задължени да отразяват коректно всички операции с прилагане на ПРЗ през съответната година в дневника.
Съгласно чл. 115а от Закона за защита на растенията (ЗЗР) земеделските стопани, които произвеждат растения и растителни продукти, и професионалните потребители на продукти за растителна защита са длъжни да водят записи по член 67, § 1, изречение второ от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и по Приложение I, Част А, т. 9 и 10 към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните.
В член 67, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 е посочено, че производителите, доставчиците, дистрибуторите и вносителите на продукти за растителна защита съхраняват документация на продуктите за растителна защита, които произвеждат, внасят, изнасят, съхраняват, употребяват или пускат на пазара, най-малко пет години. Професионалните потребители на продукти за растителна защита съхраняват в продължение най-малко на три години документацията на използваните от тях продукти за растителна защита, съдържаща наименованието на продукта за растителна защита, времето и дозировката на приложение, района и културата, върху които е използван продуктът за растителна защита.
В съответствие с чл. 142, ал. 3 ЗЗР (в приложимата редакция преди отм. ДВ, бр. бр. 102 от 2023 г.), земеделските стопани са длъжни да водят записи за употребените количества и видове торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати.
Разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЗР предвижда че контролът върху продуктите за растителна защита и търговията, преопаковането, съхранението и употребата им се извършва при условия и по ред, определени в наредба на министъра на земеделието и храните. В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба № 8 от 23.02.2021 г. за условията и реда за контрол върху продуктите за растителна защита, търговията, преопаковането, съхранението и употребата им. В Наредбата са уредени контролните правомощия на БАБХ по отношение на употребата на ПРЗ от земеделските стопани – чл. 15 – 20, като в чл. 16 е посочено, че Българската агенция по безопасност на храните администрира и поддържа уеб базирана платформа за отразяване на проведените растителнозащитни мероприятия и торене, проследяване движението на ПРЗ и торове до краен потребител.
В Наредба № 13 от 26.08.2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности, са установени нормативните изисквания за условията и реда за оповестяване на растителнозащитните дейности, включително чрез създадената електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности.
Изложената нормативна уредба показва, че употребата на ПРЗ от земеделските производители е подчинена на подробно уредени изисквания и механизми за контрол за спазването им, което от своя страна позволява на административния орган да извърши необходимите административни проверки за употребата на ПРЗ от земеделските производители посредством данните в дневниците им за проведените растителнозащитни мероприятия – какви препарати, върху кои земеделски площи, през какъв период от време и пр. са извършени, както и при необходимост да провери достоверността на данните или събере допълнителна информация. Дали ще бъдат ценени и в каква степен тези данни според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по преписката е преценка на административния орган.
В случая както от представените по делото писмени доказателства (фактура), така и от заключението на вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза, се установява използването на препарат от първа категория на част от заявените за подпомагане площи по процесната интервенция Еко – НИП, т.е. безспорно се установява, че кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора от Наредбата, основание за отказ по чл. 88, т. 7 от Наредбата. Доколкото, в съответствие с чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., професионалната категория на ПРЗ се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г., който за 2023 г. е определен до 21.07.2023 г., неотносими към предмета на правния спор са фактите, свързани с настъпилите промени в професионалната категория на процесните ПРЗ.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая извършените намаления не трябва да са само за недопустимите хектари, а за всички заявени по интервенцията площи.
Неоснователно е касационното оплакване, че органът е следвало да откаже подпомагане само за площите, за които се установява третиране с процесния препарат. При Еко – НИП релевантното неизпълнение не се свежда до обикновена недопустимост на отделен хектар, а до неизпълнение на доброволно поетия екологичен ангажимент по заявената интервенция. След като кандидатът е заявил конкретни площи по Еко – НИП — Практика 1, той е поел задължение спрямо целия заявен по тази интервенция обем площи, а не само спрямо отделни парцели, които впоследствие могат да бъдат разграничени като третирани или нетретирани. Проверките по интервенциите обхващат спазването на всички критерии за допустимост, ангажименти и други задължения по съответната интервенция, а проверките на място по екосхемите обхващат именно задълженията, произтичащи от екологичните практики.
Правилно административният орган е приложил намалението за всички заявени по Еко – НИП площи, а не само за площите, върху които е установено третиране с процесния ПРЗ. Частично подпомагане би обезсмислило екологичния характер на интервенцията, тъй като би допуснало финансиране на заявена практика за намаляване използването на пестициди, въпреки установено използване на продукт от първа професионална категория в рамките на заявения ангажимент. Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел, че при установено използване на ПРЗ от първа професионална категория по заявената Еко – НИП — Практика 1, финансово подпомагане не се дължи за целия заявен по интервенцията обем, а не само за частта от площите, върху която препаратът е приложен.
Съгласно съображение 62 от Регламент (ЕС) 2021/2115 Общата селскостопанска политика (ОСП) следва да гарантира, че държавите членки постигат по-добри екологични резултати при зачитане на местните потребности и действителното положение на земеделските стопани. В рамките на директните плащания, предвидени в стратегическите планове по ОСП, държавите членки следва да установяват доброволни еко схеми за земеделските стопани, които следва да бъдат изцяло съгласувани с останалите имащи отношение интервенции. Те следва да бъдат определени от държавите членки или като плащане, предоставено за стимулиране и възнаграждаване на предоставянето на обществени блага в рамките на селскостопански практики, благоприятни за околната среда и климата, или като компенсация за прилагането на такива практики. И в двата случая те следва да са насочени към подобряване на екологичните и климатичните резултати на ОСП и съответно следва да бъдат замислени така, че да надхвърлят задължителните изисквания, които вече са предвидени съгласно системата на предварителни условия.
В член 31, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115 е посочено, че държавите членки подпомагат съгласно настоящия член активните земеделски стопани или групите от активни земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност. Подпомагането за конкретна екосхема е под формата на годишно плащане за всички хектари, отговарящи на условията за подпомагане, които са обхванати от задълженията. Плащанията се отпускат под формата на: a) плащания, които допълват основното подпомагане на доходите, установено в подраздел 2; или б) плащания за обезщетяване на активни земеделски стопани или групи от активни земеделски стопани за съвкупността или за част от направените допълнителни разходи и пропуснатите приходи в резултат на поетите задължения, които се изчисляват в съответствие с член 82 и при отчитане на целевите стойности за екосхемите; тези плащания могат да покриват и разходите по сделките.
Схемите за климата, околната среда и хуманното отношение към животните, част от които е националната схема Еко-НИП, не са включени в интервенциите за подпомагане, базирани на площ, при които се установява площта, отговаряща на предварителните условия (законоустановените изисквания за управление и доброто земеделско и екологично състояние) от всички заявени парцели и дава право на плащане на единна сума (чл. 16, т. 2, букви "а", "б" и "в" от Регламент (ЕС) 2021/2115). Съгласно чл. 21, Подраздел 2, Дял ІІІ, Глава ІІ от Регламента (ЕС) 2021/2115 основното подпомагане на доходите е необвързано с производство плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане, предоставя се за всеки хектар, отговарящ на условията за подпомагане, деклариран от активен земеделски стопанин. Схемите по чл. 31 от Регламент (ЕС) 2021/2115 са различни и доброволни и могат да се ползват от активните земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност. С други думи подпомагането се предоставя за изпълнение на задължението за прилагане на селскостопански практики, които са същественото съдържание на екосхемите, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните. Тези практики – екосхеми - се прилагат върху обработваема земя и трябва да бъдат планирани така, че да изпълняват една или повече от целите по чл. 6, § 1, букви "г", "д" и "е", като от значение за Еко-НИП е целта по буква "д" - насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух, включително чрез намаляване на зависимостта от химикали като всяка екосхема трябва да обхваща най-малко две области на действие от изброените в чл. 31, т. 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115. Конкретно схемата Еко-НИП по своята същност трябва да обхваща действия за устойчиво и по-ограничено използване на пестицидите, по-специално на тези, които представляват риск за човешкото здраве или околната среда.
Съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. екосхемите по ал. 1 са доброволни за прилагане и за подпомагане по тях може да бъде заявено цялото или част от стопанството.
В чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е регламентирано, че размерът на помощта по екосхемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1.
Условията за допустимост за подпомагане на площи по земеделска практика 1 са посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата (в приложимата редакция). В зависимост от изпълнението на тези условия, съгласно правилото на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. административният орган може да откаже плащане. Противно на твърденията в касационната жалба, в случая не може да се приложи частично намаление на плащането, ако е установено прилагане на ПРЗ от първа професионална категория върху част от заявените земеделски площи, и плащане за останалата част. В съответствие с целите за подпомагане по екосхемите, залегнали в Регламент (ЕС) 2021/2115 и националното законодателство, визирани по-горе, земеделските стопани поемат доброволно ангажимент да спазват изискванията и прилагат екологично насочените земеделски практики върху всички заявени за подпомагане по екосхемата земеделски площи (диференцирани по тип земеползване).
По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и съдът следва да осъди С. Д. Ц. да заплати на ДФЗ разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв., който размер е определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,
Цитирани разпоредби
41- чл. 88, т. 7
- чл. 41, ал. 2
- чл. 41
- чл. 41, ал. 5
- чл. 41, ал. 3
- чл. 143 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 36 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 6 АПК
- чл. 120, ал. 1 ЗЗР
- чл. 142, ал. 3 ЗЗР
- чл. 33 ЗПЗП
- чл. 1
- чл. 11, ал. 2
- чл. 115
- чл. 12, ал. 1
- чл. 15
- чл. 16, т. 2
- чл. 16
- чл. 208
- чл. 21
- чл. 24
- чл. 31, т. 4
- чл. 31
- чл. 33
- чл. 35
- чл. 37
- чл. 37, ал. 3
- чл. 41, ал. 1, т. 1
- чл. 41, ал. 1
- чл. 46
- чл. 47
- чл. 50
- чл. 6
- чл. 70
- чл. 87