Определение № 286 от 13.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10237/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Г. Б. Г. срещу определение № 16268/09.09.2024 г. постановено по адм. д. № 8186/2024 г. от Административен съд - София–град (АССГ). С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на Г. Б. Г. за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и предоставяне на безплатна правна помощ в производството по делото. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и иска да бъде отменено. Ответникът по частната жалба – „ИЕксЕлСървисис България“ ЕАД, не е изразил становище по същата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Г. Б. Г. срещу мълчалив отказ на „ИЕксЕлСървисис България“ ЕАД да му предостави достъп до негови лични данни, заедно с тези на свързани с него лица, които се обработват от дружеството, по негово заявление от 23.07.2024 г. Предметът на оспорване е уточнен с молба от 02.09.2024 г. В жалбата е направено искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ по делото. С разпореждане № 15105 от 20.08.2024 г. АССГ е указал на жалбоподателя в 7 – дневен срок от съобщаването да представи декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК и доказателства за обстоятелствата в тази разпоредба. Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 21.08.2024 г. С молба 02.09.2024 г. жалбоподателят е представил следните доказателства: справки от Националния осигурителен институт, справка от Агенцията по вписванията, справка от Национална база данни „Население“, справка за настоящ адрес на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, както и доказателства на английски език. Съдът е приел, че в указания срок разпореждането не е изпълнено, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства за имущественото състояние, както и за наличие/липса на средства по банкови сметки или доходи от чужбина, поради което е счел искането за освобождаване от внасяне на държавна такса за неоснователно. По второто искане съгласно чл. 23, ал 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) първоинстанционния съд е приел, че жалбоподателят не е установил дали не разполага със средства за заплащане на адвокат с оглед обстоятелствата по ал. 3 от същата разпоредба. Не е ясно дали лицето няма доходи от имущество или банкови сметки. Съдът е достигнал до правилния извод, че интересите на правосъдието не изискват предоставяне на такава помощ, тъй като предметът на жалбата е уточнен, а с оглед служебното начало съдът указва на страните съобразно доказателствената тежест, която носят, кои факти и обстоятелства следва да установят. Предвид изложеното първоинстанционния съд е оставил без уважение искането на Г. Б. Г. за предоставяне на безплатна правна помощ в производството по делото. Определението е правилно. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. От представените доказателства от Г. Б. Г. не може да се изведе фактически и правен извод за липса на средства за заплащане на 10 лева държавна такса за водене на делото. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че предвид представените доказателства не може да се определи имущественото състояние на жалбоподателя, поради което оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПП съдът формира преценката си въз основа на представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, като взема предвид доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата заетост, възрастта му и други обстоятелства. Както е посочил административният съд характерът на производството пред съда е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита, следователно преценката на АССГ, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ е правилна. С оглед изложеното, като е оставил без уважение искането на Г. Б. Г. за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и предоставяне на безплатна правна помощ, под формата на процесуално представителство в производството по делото, АССГ е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,