Определение № 28 от 21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 40/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. Ф. против определение от 12.06.2015г. по в.гр.д. № 2725/2014г. по описа на САС, ГК,II с-в., с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка да бъде освободена от заплащане на държавни такси по в.гр.д. № 2725/2014г. на САС. В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Моли да се отмени, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Не се излагат конкретни оплаквания срещу обжалвания съдебен акт. Навеждат се оплаквания срещу постановеното по в.гр.д. № 2725/2014г. на САС решение, тъй като в производството е участвал адвокат без представителна власт и без да е бил конституиран служебно от въззивния съд необходим другар на въззивника. В писмения си отговор ответникът по частната жалба [фирма] оспорва основателността на частната жалба. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна. Производството по в.гр.д. № 2725/2014г. на САС е образувано по въззивна жалба на Д. М. и Роза М., като въззивната жалба на Е. М. / Ф./ е била върната обратно с влязъл в сила съдебен акт. Срещу Решение № 129/21.01.2015г. по в.гр.д. № 2725/2014г. на САС е постъпила касационна жалба от Е. Д. Ф. вх. № 3397/13.03.2015г., която е била върната обратно с разпореждане от 21.04.2015г. по в.гр.д. № 2725/14г. на САС. Постановено е било и по реда на чл.247 ГПК решение № 171/26.01.2015г. по в.гр.д. № 2725/14г. на САС, което също е било обжалвано с касационна жалба / именувана частна жалба/ вх. № 2438/23.02.2015г. от Е. Д. Ф.. След подаването на посочените касационни жалби е постъпила молба от Е. Ф. вх. № 7837/09.06.2015г. /приложена по преписката по касационната жалба на Ф. срещу решение № 171/26.01.2015г. по в.гр.д. № 2725/14г. на САС/ за освобождаване от САС на молителката от заплащане на държавни такси. Към молбата е представена декларация, в която Е. Ф. е декларирала семейното си положение – омъжена с две малолетни деца; материалното си положение – тя и съпругът й са безработни, като получават само социални помощи и детски надбавки / без да конкретизира размер на доходите/; семейството притежава лек автомобил – Тойота Ярис, произв. 2007г.; апартамент от 44 кв.м. в [населено място] и ½ ид.ч. от спорния по делото хотел. В същата молба Е. Ф. е поискала оказване на правна помощ. В обжалваното определение САС е приел, че касационната жалба на Е. Ф. е върната обратно с влязло в сила разпореждане, съобщение за което е редовно получено от майка й на 04.05.2015г. Е. Ф. не е подала частна жалба срещу разпореждането за връщане обратно на касационната й жалба. Въззивната инстанция е направила извод, че за молителката не съществува законова възможност да обжалва актове по делото, във връзка с което да заплаща държавна такса. Освен това апелативният съд е посочил, че представената декларация е непълна. ВКС, ТК, състав на Първо отделение като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Процесната молба по чл.83, ал.2 ГПК е постъпила след подаване на касационна жалба / именувана частна жалба/ вх. № 2438/23.02.2015г. от Е. Д. Ф. против решение № 171/26.01.2015г. по в.гр.д. № 2725/14г. на САС. Същата касационна жалба на този етап не е върната обратно, поради което и за молителката е налице правен интерес от посочената молба за освобождаване от държавна такса. Освобождаването от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица - страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимата за водене на делото държавна такса. Преценката за наличие на визираното в чл.83,ал.2 ГПК основание се извършва при съобразяване на примерно изброените законови критерии /доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост/, както и на други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната е в състояние да я заплати без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните й житейски потребности. В настоящия случай конкретно декларираните от частната жалбоподателка обстоятелства обосновават извод, че с оглед на материалното, семейното и здравословното й състояние тя има възможност да заплати дължимата за водене на касационна жалба срещу решение по чл.247 ГПК държавна такса от 30 лв., без да бъде поставена в особено затруднено положение и без да бъде лишена от средства за съществуване. По изложените съображения обжалваното определение на САС, с което е оставено без уважение искането на Е. Ф. за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1,пр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,