Решение № 6971 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11250/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационните жалби на „Делта 2000“ ООД с ЕИК 124522933 (и със седалище и адрес на управление в гр. Балчик, на ул. „Любен Каравелов“ № 3), „Вълков 8“ ЕООД с ЕИК 201762280 (и със седалище и адрес на управление в гр. Каварна, на [улица]) и Сдружение „Черноморски изгрев“ с ЕИК 103582877 (и със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ж.к. „Южна промишлена зона – Родопа“, административна сграда на „Север Експорт“ ООД), против решение № 8319 от 31.07.2025 г., постановено по адм. дело № 10810 по описа за 2024 г. на Върховния административен съд. Касационните жалбоподатели релевират оплакване за неправилност на решението, предмет на инстанционен контрол, поради постановяването му при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основните им оплаквания могат да се систематизират в следните групи: 1. Немотивираност на атакувания съдебен акт и отказ от „задължение за съответстващо тълкуване и прилагане на правото на Съюза“; 2. Неправилен, съобразно приложимата правна рамка, извод, че министърът на земеделието и храните е имал законовата делегация да приеме Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999, обн. в ДВ, бр. 21 от 01.03.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., изм. и доп. с ДВ, бр. 84 от 20.10.2017 г., в сила от 20.10.2017 г. (наричана за краткост Наредба № 3/19.02.2013 г./ Наредба/та/) в този й обхват; 3. Игнориране от решаващия състав на Върховния административен съд, че с приемането на Наредбата министърът на земеделието и храните се е „самоовластил“ да определи реда и условията за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на чл. 42, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (Регламент (ЕО) № 1005/2008), вместо да определи само процедурата по прилагане на точковата система (въведена с чл. 18д, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА)) при вече установено извършено тежко нарушение в областта на рибарството; 4. Неотчитане от решаващия състав на Върховния административен съд, че Наредбата въвежда регламентация на обществени отношения, която води до грубо засягане на правото на защита, на основни човешки права, както и до нарушаване на принципа на предвидимост на санкциите, доколкото установява нормативен ред, при който засегнатите лица разбират, че срещу тях се е водило производство за извършено тежко нарушение едва след влизането на наказателното постановление в сила, вместо тежестта на нарушението и съответната съразмерна и ефективна санкция да се определи при издаването на наказателното постановление. По тези съображения касационните жалбоподатели искат отмяната на атакувания съдебен акт, както и отмяната на оспорената пред първата инстанция Наредба № 3/19.02.2013 г. Претендират разноски за настоящото производство. Представят списъци по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът – министър на земеделието и храните със седалище в София, на бул. „Христо Ботев“ № 55 оспорва касационните жалби по съображения за неоснователността им в писмени отговори, представени в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на атакувания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 185 и сл. АПК, е отхвърлено оспорването на Сдружение „Черноморски изгрев“, „Делта 2000“ ООД и „Вълков 8“ ЕООД против Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) 2847/93, (ЕО) 1936/2001 и (ЕО) 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) 1093/94 и (ЕО) 1447/1999, издадена от министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ, бр. 21 от 01.03.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., изм. и доп., бр. 84 от 20.10.2017 г., в сила от 20.10.2017 г. Наред с това жалбоподателите са осъдени да заплатят на Министерство на земеделието и храните разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 240.00 лв. Производството по адм. дело № 10810/2024 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по жалба на Сдружение „Черноморски изгрев“, на „Делта 2000“ ООД и на „Вълков 8“ ЕООД против Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999, издадена от министъра на земеделието и храните в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 84 от 20.10.2017 г., в сила от 20.10.2017 г. Наредбата се оспорва в нейната цялост. Съдът е изложил подробни съображения за допустимостта на първоинстанционната жалба, като подадена от лица с пряк и личен правен интерес от оспорването на Наредба № 3/19.02.2013 г., разгледал по същата по същество, преценявайки наличието на основанията по чл. 146, т. 1-5 АПК спрямо Наредбата, както и спрямо нейното единствено допълнение и изменение след приемането й, обн. в ДВ, бр. 84 от 20.10.2017 г., в сила от 20.10.2017 г. Формирал е извод за нейната неоснователност. Приел е, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден, изменен и допълнен от компетентен по смисъла на чл. 76, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 18д, ал. 3 ЗРА орган. Приел е за неоснователно възражението на първоинстанционните и касационни жалбоподатели, че Наредбата е издадена при липса на съответното законово овластяване на министъра на земеделието и храните, доколкото законовата делегация по чл. 18д, ал. 3 касае само „начина на прилагане на точковата система“, а с Наредбата са определени „редът и условията за прилагане на точкова система“ (чл. 1 от същата). Мотивирал се е, че двата израза имат еднакво смислово съдържание, което касае определянето на процедурата за прилагане на точковата система, създадена с Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (Регламент за контрол). Посочил е, че Наредбата не определя състави на нарушения, което би било в противоречие с принципа за законоустановеност на нарушенията и наказанията, а препраща към нарушенията, установени в чл. 42 от Регламент (ЕО) № 1005/2008, във вр. с чл. 3, пар. 1 от същия. Приел е неоснователно и възражението на жалбоподателите, че с оспорения подзаконов нормативен акт се определят конкретният брой точки, които се присъждат за нарушение от съответния вид, което излиза извън рамките на законовата делегация на министъра на земеделието и храните по чл. 18д, ал. 3 ЗРА. Подчертал е, че компетентният орган, броят точки, които се присъждат за съответното нарушение, максималният брой точки, които могат да бъдат присъдени в случай на извършено повече от едно нарушение, възможността за заличаване на присъдените точки при определени условия, броят точки, при чието достигане разрешителното за стопански риболов се отнема за определен период от време, са определени в Наредбата в пълно съответствие с разпоредбите на Дял VІІ и Приложение ХХХ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (Регламент за изпълнение), поради което е извел извод, че не е налице уреждане на обществени отношения извън законовата делегация за това. Приел е, че Наредба № 3/19.02.2013 г., както и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (ДВ, бр. 21 от 2013 г.) са приети в изискуемата от закона писмена форма и съдържат реквизитите по чл. 75, ал. 3 АПК, във вр. с Глава трета „Строеж на нормативните актове“ от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Като обсъдил приложената по делото административна преписка, е счел, че проектите на нормативен административен акт са изготвени в съответствие с уредената в Глава трета „Изработване на проекти на нормативни актове“ от Закона за нормативните актове (ЗНА) процедура. Изложил е аргументи, че към проекта на Наредба № 3/19.02.2013 г., както и към проекта, с който тази Наредба е изменена и допълнена са изложени мотиви, които имат изискуемото по чл. 28, ал. 2 ЗНА съдържание. Съобразил е данните по делото за публикуване на 20.12.2012 г. на проект на Наредба № 3/19.02.2013 г. в раздел „Проекти на нормативни актове“ на Интернет страницата на Министерство на земеделието и храните (л. 49-51 от първоинстанционното дело). Посочил е, позовавайки се на информацията на л. 94-99 от първоинстанционното дело, че изискването по чл. 26, ал. 2 ЗНА е изпълнено и относно проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3/19.02.2013 г. Отразил е наличието по административната преписка на Справка за отразяване на становищата, постъпили от дирекция „Правно-нормативни дейности“ и от дирекция „Европейска координация и международни отношения“ при съгласуването на проекта на Наредба № 3/19.02.2013 г. (л. 41-48, пак там), както и на „Справка за отразяване на постъпилите предложения от обществените консултации на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999“ (л. 87-93, пак там). Посочил е, че, в изпълнение на чл. 78, ал. 2 АПК, Наредба № 3/19.02.2013 г. е обнародвана в ДВ, брой 21 от 01.03.2013 г., а Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2013 г. – в ДР, бр. 84 от 20.10.2017 г. Преценил е спазване на изискването за съгласуване на проектите с органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата съдебна инстанция не намира за основателни и доказани оплакванията, наведени в касационните жалби за неправилност на съдебния акт на тричленния състав на ВАС. Производството пред първата съдебна инстнация се е развило по правилата на чл. 185 и сл. АПК. Според чл. 193, ал.1 АПК, съдът обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването. Съгласно чл. 192а АПК компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му, а съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. Оспорената във всички нейни части Наредба№3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999, обн. в ДВ, бр. 21 от 01.03.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., изм. и доп. с ДВ, бр. 84 от 20.10.2017 г., в сила от 20.10.2017 г., е издадена на основание чл. 18д, ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите, според който при извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 се прилага точкова система за нарушенията, въз основа на която титулярят на разрешителното за извършване на стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб, съгласно чл. 92 от Регламент (ЕО) № 1224/2009. Задължението на прилагане на точкова система за тежките нарушения по чл. 42, §1, б."а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, произтича от нормата на чл. 92 от Регламент №1224/2009 на Съвета, според който държавите - членки са длъжни да прилагат точкова система за тежките нарушения, посочени в член 42, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1005/2008, въз основа на която притежателят на лицензия за риболов получава съответен брой точки в резултат на нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството. В изпълнение на посоченото задължение в областта на рибарството и аквакултурите - област на споделена компетентност между ЕС и държавите членки - чл. 38 ДФЕС, държавите членки създават в своя правен ред изискваната от ЕС точкова система,, в която имлементират разписаните с Регламент №1224/2009 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, правила от вториния акт на ЕС законодателен регламент. Съгласно цитирания чл. 92 от от Регламент №1224/2009 на Съвета, наименован "Точкова система за тежки нарушения", когато е извършено тежко нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството от физическо лице или отговорността за това пада върху юридическо лице, притежателят на лицензия за риболов получава съответния брой точки за това нарушение. Определеният брой точки преминава към всеки бъдещ притежател на лицензията за риболов за съответния риболовен кораб, когато корабът бъде продаден, прехвърлен или собствеността върху него бъде променена по друг начин след датата на нарушението. Притежателят на лицензия за риболов има право на преразглеждане на случая в съответствие с националното законодателство. Ако общият брой точки достигне или надвиши определено количество, лицензията за риболов се отнема автоматично за срок от най-малко два месеца. При повторно временно отнемане на лицензията за риболов в резултат на получаване на съответния брой точки срокът на отнемане е четири месеца, при трето отнемане на лицензията за риболов - осем месеца, а при четвърто отнемане на лицензията за риболов в резултат на получаване на съответния брой точки срокът на отнемане е една година. При положение че притежателят получи съответния брой точки за пети път, лицензията за риболов се отнема окончателно. Ако притежателят на лицензия за риболов не извърши друго тежко нарушение в срок от три години след последното тежко нарушение, всички точки в лицензията за риболов се заличават. Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119. Държавите-членки установяват също точкова система, въз основа на която капитанът на кораба получава съответния брой точки, ако извърши тежко нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството.Според чл. 42 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година, за целите на настоящия регламент „тежки нарушения“ означава: а)дейностите, за които се смята, че представляват ННН риболов съгласно посочените в член 3 критерии;б)търговска дейност, пряко свързана с ННН риболов, включително търговия с рибни продукти или внос на такива;в)фалшифициране на посочените в настоящия регламент документи или използването на фалшиви или невалидни такива документ. регламентнът изисква тежкият характер на нарушението да се определя от компетентния орган на съответната държава-членка, като се отчитат критериите, посочени в член 3, параграф 2 от същия, а именно нанесената щета, нейната стойност, степента на нарушението или неговата повторяемост. В §1 на същия чл.3 са изброени риболовни дейности, представляващи „незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов“ по смисъла на раегламента, които при наличието на критериите от §2 имат характер на тежки нарушения, за които се прилага точковата система по чл. 92 от от Регламент №1224/2009 на Съвета.Както се посочи по-горе, областта на рибарството и аквакултурите в рамките на общата селскостопанска политика на ЕС, представлява споделена област на компетентност между ЕС и държвите-членки. Това принципно означава, че както ЕС, така и неговите държави-членки могат да приемат правно обвързващи актове в тази област. Държавите-членки обаче могат да правят това само в области, в които ЕС не е упражнил своята компетентост или недвусмислено е спрял да прави това и го е предоставил на държавите-членки. В контекста на санкциониране на тежките нарушения при незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов по см. на чл.42 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година във връзка с чл.3, §1 и §2, от същия, извън вече установените там задължителни за спазване правила, на държавите членки е предоставено задължението, произтичащо пряко от посочените законодателни актове от вторичното право на ЕС, да въведат точковата система и да организират нейното функциониране съобразно националните си правила от съответната национална правна система. Или, както се сочи в чл.7а ЗНА, за да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актовете на ЕС или международните договори, сключени от ЕО, се издава съответният нормативен акт. Съответният нормативен акт обаче се съобразява с императивните правилна на националната правна система така щото да се гарантира постигането на целите, визирани в правото на ЕС. В изпълнение на изискването за прилагане на точковата система, с ЗИД на ЗРА е създадена разпоредбата на чл. 18д (Нов - ДВ, бр. 59 от 2012 г.), която предвижда, че при извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008, се прилага точкова система за нарушенията, въз основа на която титулярят на разрешителното за извършване на стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб, съгласно чл. 92 от Регламент (ЕО) № 1224/2009. Законът възпроизвежда правилото от Регламент 1224/2009 точките, получени по ал. 1, да преминават към всеки бъдещ титуляр на разрешително за риболов на съответния кораб при условията на чл. 92, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 и оправомощава министъра на земеделието и храните с наредба да определи начина на прилагане на точковата система. С оглед на посочения законов текст, проверката за валидност на оспорената наредба следва да се извърши в три насоки - дали оправомощеният от закона орган е органът, издал подзаконовия нормативен акт, дали е спазената формата на подзаконовия нормативен акт, предписана от закона и дали дали същият е действал в рамките материалноправните си, времевите и териториалните рамки съобразно оправомощаването от закона. Приетата и оспорена в настоящото производство наредба е наименована Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов. Правилна е преценката на тричленния съдебен състав, че административният орган, издал оспорената наредба е действал в рамките на своите правомощия, като не ги е надхвърлил и е осъществил своята нормотворческа дейност по делегация от закона. Обосновано съдът е приел, че 18д, ал.3 ЗРБ оправомощава министъра на земеделието и храните да издаде наредба, с която да определи начина на прилагане на точковата система. Следователно, издавайки оспорената наредба, министърът на земеделието и храните е действал съобразно оправомощаването от закона, т.е. е упражнил своите правомощия, доколкото законът го е овластил за това. Следва да се посочи и това, че министърът на земеделието и храните, като централен административен орган със специална компетентност притежава такава в областта на рибарството и аквакултурите според ЗРА, но в случая същият не упражнява своята специална компетентност по общата клауза от закона, а я упражнява по изрично оправомощаване с чл. 18д ЗРА, т.е. по специална клауза от закона. Спазено е изискването същият да издаде наредба. Що се отнася до възражението в жалбата и касационната жалба за излизане извън оправомощаването в материалноправен аспект от закона, настоящият съдебен състав намира за същото за неоснователно. Правилна е преценката на тричленния състав, че е налице само терминологично различие, но не и смислово такова. Доколкото законодателят не е уредил на законово ниво начина на прилагане на създадената от правото на ЕС точкова система, той е предоставил правомощието на административния орган - министър на земеделието и храните да уреди този въпрос с подзаконов нормативен акт. Законът използва термина "начин на прилагане", а подзаконовият нормативен акт - " ред и условия за прилагане" на точковата система, за да определи предмета на регулация. И в двата израза - този, използван от законодателя, и този, използван от административния орган, най - съществен елемент е терминът "прилагане", доколкото държавата членка чрез всички сои органи има задължението да направи действаща на територия на страната създадената при първична правна регулация от правото на ЕС точкова система. За целта следва да се създадат административнопроизводствени правила, да посочи компетентен орган, да създадат материалноправни / извън тези създадени с регламанта/ и процесуалноправни условия за прилагане на точковата система. В националната правна система тези обстоятелства се квалифицират като ред и условия за прилагане, като имат както материалноправен аспект, така и процесуалноправен аспект. Доколкото законодателят не е предприел уреждане на тази въпроси сам в законовия текст, то той ги е предоставил на министъра на земеделието и храните да ги уреди с наредба. Приемайки оспорената Наредба № 3 от 19.02.2013г. за прилагане на точковата система, административният орган всъщност създава ред и условия за нейното прилагане, което представлява предметът на поздзаконовия административен акт. Ето защо правилен е изводът на съда, че това, че органът е действал в рамките на законовото си оправомощаване и не е излязъл извън компетентността си, а различните термини в закона и наредбата имат едно и също смислово съдържание., свързано с прилагането на точковата система. Правилни са изводите на съда за липса на материалната незаконосъобразност на Наредбата и на нейното допълнение и изменение и този извод на съда се споделя от настоящия касационен състав на ВАС. Тричленният състав е обсъдил възраженията за материална незаконосъобразност на акта и е достигнал до правилeн извод за това, че оспорените актове не противоречат на ЗРА, както и на правото на Европейския съюз – Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 г., Регламента за изпълнение и Регламента за контрол. Като се позовал на легалната дефиниция за „тежки нарушения“ на правилата на общата политика в областта на рибарството, дадена в чл. 42, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 г., критериите, посочени в чл. 3, пар. 2 от същия Регламент за отчитане от компетентния орган на съответната държава-членка при определяне на тежкия характер на нарушението и съобразил чл. 92 от Регламента за контрол, е обосновал извод, че присъждането на определен брой точки за извършено тежко нарушение, свързано с Незаконен, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, представлява съпътстваща мярка към предвидената в националното законодателство административнонаказателна отговорност за това нарушение, която обаче не е в противоречие с нормите на Закона за административните нарушения и наказания и ЗРА, регламентиращи налагането на административни наказания. В чл.92 от Регламент (ЕО)1224/2009 се предвижда създаване на точкова система за тежки нарушения, за да се гарантира спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството и равностойни условия за рибарите във всички води на ЕС. Според съображение 40 от Регламента за контрол, определянето на санкции за нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството, се допълва от точкова система за тежките нарушения, въз основа на която следва да се замразява лицензията за риболов, ако притежателят й е получил определен брой точки в резултат от налагането на санкции за тежки нарушения. Ако лицензията за риболов е била замразявана пет пъти въз основа на тази система и отново е получен съответният брой точки, тя следва да бъде отнета окончателно. Във връзка с това държавите-членки следва да въведат в национален регистър всички нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството. Общите правила на равнище Европейски съюз за прилагането на тази точкова система, включително списък с точки, които се присъждат за всяко тежко нарушение, са определени с регламента за изпълнение (ЕС) 404/2011.Обосновано и правилно е прието, че доколкото присъждането на определен брой точки за извършено тежко нарушение, свързано с ННН риболовни дейности, представлява съпътстваща мярка към предвидената административнонаказателна отговорност за това нарушение, то определянето на орган, компетентен да прилага тази мярка, различен от административнонаказващия орган, не противоречи на нормите на ЗАНН и ЗРА, определящи налагането на административни наказания. Нормата на чл.3, ал.2 от Наредбата определя изрично компетентния орган, и това е изпълнителният директор на ИАРА. Съдът намира за неоснователно поддържаното в касационната жалба становище, че е налице неяснота по отношение на обстоятелството кой следва да квалифицира нарушението, свързано с осъществяване на ННН дейности като тежко- административнонаказващият орган или определеният от Наредбата орган- изпълнителният директор на ИАРА. Правилно е посочено, че в националното право липсва изрично разграничение на административните нарушения по тежест, поради което не е предвидено и правомощие, респ. задължение административнонаказващият орган изрично да определи нарушението като тежко - според общите правила на ЗАНН той следва да съобрази тежестта на нарушението при определяне на наказанието - чл.27, ал.2 ЗАНН. Ето защо, доколкото съобразно правото на ЕС и прилагане на точковата система е необходимо на национално ниво национален орган да извърши квалификация на нарушението като тежко по критериите, посочени в чл. 42 от Регламент /ЕО/ № 1005/2008 на Съвета, то това правомощие е възложено на изпълнителния директор на ИАРА. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателите за нарушаване на правото на защита на засегнатите лица и е достигнал до правилни и обосновани изводи за неоснователност на това оплакване. Лицата, спрямо които е приложена точковата система имат гарантиран от държавата достъп до съд, като същите разполагат с право да оспорват пред компетентния съд заповедта на изпълнителния директор на ИАРА, издадена на основание чл. 3, ал. 2 от Наредбата, представляваща индивидуален административен акт. В рамките на това съдебно производство, засегнатите лица могат да оспорят акта съд, като заявят възраженията си, свързани с квалифицирането на нарушението в областта на рибарството като тежко. Налице е отграничение на административнонаказателното производство от производството по присъждане на точки по точковата система, а квалифицирането на нарушението като тежко се извършва единствено за нуждите на производството по присъждане на точки като съпътстваща административното наказване мярка. При съдебния контрол за законосъоброазност на акта по чл. 3 от Наредбата съдът извършва преценка дали административният орган е приложил установените в регламента критерии спрямо конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, както и дали са били приложени и установените в чл. 3, ал. 6 от Наредбата допълнителни критерии, при наличието на които не се присъждат точки. Правилни са изводите на тричленния състав за липса на нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на оспорения подзаконов нормативен акт и неговата мотивираност. Съдът е изложил съображения и мотиви за съобразеност на проведенета процедура по приемане на оспорения подзаконов нормативен акт и по отношение на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3/19.02.2013г. Правилна е преценката за спазване на разпоредбата на чл. 77 АПК и в Закона за нормативните актове, субсидиарно приложим на основание чл. 80 АПК, проектът на акта е публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните, обективирани и отразени са постъпилите становища, при съгласуването на проекта на Наредбата, отражение са намерили предложенията на дирекция „Правно-нормативни дейности“ и дирекция „Европейска координация и международни отношения“, приемането/неприемането им, както и мотивите, въз основа на които съответните предложения не са приети. Проектът на наредбата, ведно с доклада на заместник-министъра на земеделието и храните, е внесен за одобряване от министъра на земеделието и храните и е приет. Наредбата е обнародвана в Държавен вестник, брой 21 от 01.03.2013г. Проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3/19.02.2013г. е публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации на 09.08.2017г. Обявеният срок за предложения и становища е от 09.08.2017г. до 09.09.2017г. Съобразно представената справка, публикувана на интернет-сайта на МЗХ, в този срок са постъпили предложения от П. К., които не са приети и са изложени мотивите за това. Проектът на Наредбата за изменение и допълнение е приет от министъра на земеделието и храните. Актът е обнародван в Държавен вестник, брой 84 от 20.10.2017г. От така излжениете обстоятелства се налага извод за валидност, допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение на тричленния съдебен състав на ВАС. Обжалваното решение № 8319 от 31.07.2025 г., постановено по адм. дело № 10810 по описа за 2024 г. на Върховния административен съд следва да се остави в сила. В полза на Министерство на земеделието и храните следва да се присъдят разноски в размер на 100 евро представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Водим от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав