Определение № 2174 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. М. Т. чрез адв. Д. против разпореждане № 426 от 30.01.2024 г. по ч. гр. д. № 1886/2022 г. на Апелативен съд – София (АС – София), с което е върната като нередовна подадената от Т. частна касационна жалба с вх. № 3996/26.09.2022 г. против определение № 1732 от 05.07.2022 г., постановено по същото ч. гр. дело. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна като съображенията за това са следните. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил, че с определение № 1732 от 05.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1886/2022 г. по описа на АС – София, е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск против Б. М. Т. чрез налагане на запор и възбрана върху негово имущество. Констатирал е, че против горното определение е депозирана частна касационна жалба с вх. № 3996/26.09.2022 г., уточнена с „касационна жалба“ вх. № 22891/31.10.2022г., подадена от Б. М. Т.. Посочено е, че с разпореждане от 05.10.2023 г. по делото съдът е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства, че частната жалба е в срок – кога е узнал за допуснатото обезпечение, като разпореждането е връчено на Т. на 16.10.2023 г. – лично и редовно. Съобразено е, че с молба от 17.10.2023 г. жалбоподателят е поискал продължаване на срока за изпълнение на дадените указания, като към молбата са представени уведомления до Т. от ЧСИ Д. за явяване в кантората на ЧСИ за получаване на съобщение по обезпечително производство и самото съобщение, но липсват доказателства кога са връчени на жалбоподателя. Въззивният състав е посочил, че частната жалба е депозирана на 26.09.2022 г. и изходящите дати на посочените съобщения от ЧСИ до Т. са от период, по-дълъг от едноседмичния срок за обжалване на определението на съда по допускане на обезпечението. Изложени са съображения, че след депозиране на молбата от 17.10.2023 г. съдът е продължил срока на жалбоподателя за изпълнение на дадените указания от 23.10.2023 г. до 30.10.2023 г. Формиран е извод, че в рамките на дадения срок и до момента на постановяване на разпореждането, жалбоподателят не е изпълнил дадените указания и не е доказал, че подадената жалба е в срок, поради което същата се явява нередовна да сезира съда за произнасяне по съществото на спора. Обжалваното разпореждане е неправилно. С определение № 2584 от 18.09.2023 г. по ч. гр. д. № 1373/2023 г. на ВКС, състав на IV г.о. е отменил (предходно) разпореждане № 4474/08.12.2022 г. по същото ч. гр. д. № 1886/2022 г. на АС – София и е върнал делото на последния за администриране на подадената от Б. Т. частна жалба срещу определение № 1732 по това дело, с което на основание чл. 390 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез запор на вземания от сметки и възбрани върху имоти, собственост на ответника (жалбоподателя Т.). Този извод касационният съд е направил като е приел, че с наименована „частна касационна жалба“ с вх. № 22891/31.10.2022 г. Т. е отстранил в срок нередовностите в сезирането, извършено с частна жалба, вх. № 3996/3405 от 26.09.2022 г. срещу определението по обезпечението (№ 1732/05.07.2022 г. по ч. гр. д. № 1886/2022 г. на АС – София). Там са мотивирани съображения, че указанията до жалбоподателя по разпореждане № 3562 и разпореждане № 3563 (касаещо именно ангажиране на доказателства за спазен срок на частната жалба срещу определението за допускане на обезпечение), и двете от 04.10.2022 г. на съдията – докладчик от апелативния съд, са изпълнени. Или, на въпросът дали частна жалба с вх. № 3996/3405 от 26.09.2022 г. е в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, е даден положителен отговор от ВКС. Затова делото с жалбата е върнато на администриращия съд за придвижването й – т.е. за връчване на препис от частната жалба на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок (чл. 396, ал. 2, изр. 1 ГПК). Като е изследвал отново срочността на сезирането с гореописаната частна жалба при все, че този въпрос е разрешен от ВКС с определението по ч. гр. д. № 1373/2023 г. на IV г. о., което е задължително за долустоящия съд (чл. 278, ал. 3 ГПК) и поради просрочие върнал (пак) частната жалба (с вх. № 3996/3405 от 26.09.2022 г.), съдията – докладчик е постановил процесуално незаконосъобразно разпореждане, което следва да се отмени, а делото се върне на АС – София за администриране на същата жалба. В тази връзка следва да се изтъкне, че администриращият съд дължи предприемане на действия за връчване на препис от частната жалба на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок, след което делото се изпрати на касационния съд за произнасяне по нея. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,