Определение № 793 от 29.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 209/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 49/2.01.2024 от „З. - Климатични системи“ ЕООД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1389 от 20.12.2023 г. в частта за разноските. Молителят твърди, че с това определение съдът пропуснал да се произнесе по искането за разноски, направено с отговора на касационната жалба на „М. Мениджмънт“ ЕООД, [населено място]. Ответникът по молбата „М. Мениджмънт“ ЕООД, [населено място] я оспорва. Прави възражения, че молбата е просрочена и неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото липсват данни определението, чието допълване в частта за разноските се иска, да е съобщено на молителя. С определение № 1389 от 20.12.2023 г. по настоящото дело е оставена без разглеждане касационната жалба на „М. Мениджмънт“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 2978 от 31.10.2022 г. по в. гр. д. № 6762/2021 г. на Софийски градски съд, II-Г състав. Определението е потвърдено с определение № 598 от 14.03.2024 г. по ч. т. д. № 372/2024 г. на ВКС, ІІ т. о. и е влязло в сила. В отговора на касационната жалба, депозиран чрез пълномощника адвокат Р. Р., „З. – Климатични системи“ ЕООД е направило искане да му бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. При постановяване на определението от 20.12.2023 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът по касационната жалба има право да получи разноските, чието извършване е доказано. В случая към отговора на касационната жалба са представени пълномощно, с което „З. - Климатични системи“ ЕООД е упълномощило да го представляват по делото адвокатско дружество „В. Т.“, адвокат В. Т. и адвокат Р. Р.; договор за правна помощ и съдействие от 4.01.2023 г., с който между ответника по касация и адвокатското дружество е договорено, че последното ще го представлява в производството като изготви отговор на касационната жалба и на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, срещу възнаграждение от 1200 лв., фактура от 4.01.2023 г. и преводно нареждане на „Ц. кредитна банка“ АД от 6.01.2023 г., удостоверяващи плащането на част от договореното адвокатско възнаграждение, а именно на сумата от 400 лв. на посоченото адвокатско дружество. От тези писмени доказателства се установява извършването на претендираните от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в полза на упълномощеното адвокатско дружество, поради което касаторът дължи да му заплати така направените разноски. По изложените съображения определението от 20.12.2023 г. следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК, като касационният жалбоподател „М. Мениджмънт“ ЕООД бъде осъден да заплати на „З. - Климатични системи“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение