Определение № 172 от 16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2231/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Нед Ойл Къмпани“ ООД, представлявано от М. Д. Д., срещу разпореждане от 29.06.2020 год. по ч. гр. д. № 69/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което се връща частната му жалба с вх. № 6573 от 26.05.2020 год. срещу определение № 1105 от 07.05.2020 год. по същото дело. В жалбата се поддържа, че оспорваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, като постановено от незаконен състав и несъобразено с действителните факти и обстоятелства по делото. Моли се за неговата отмяна и задължаване на въззивния съд да администрира постъпилата частна жалба до ВКС. Върховният касационен съд в настоящия си състав, като взе предвид изложените доводи и доказателствата по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови разпореждането, съдът е приел, че постъпилата частна касационна жалба вх. № 6573 от 26.05.2020 год. срещу определение № 1105 от 07.05.2020 год. по ч. гр. д. № 69/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд е оставена без движение с разпореждане на съда, след констатиране нередовността на същата. На 15.06.2020 год. дружеството-жалбоподател е уведомено за указанията на съда да представи в едноседмичен срок документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС с предупреждение, че при неизпълнение жалбата ще бъде върната. Предвид изложеното и след като е констатирал, че нередовността не е отстранена в указания срок, съдът е достигнал до извода, че постъпилата частна касационна жалба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено. При тези данни изводът на въззивния съд за неотстраняване на констатираните в частната касационна жалба нередовности е правилен, като субективното отношение на жалбоподателя към обективността на съда е изцяло неотносимо. Обстоятелството, че съдията-докладчик се е произнасял по предходно водени дела от същата страна не представлява основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК, която разпоредба предвижда отвеждане на съдия, който е взел участие при разглеждане на същото дело в друга инстанция – каквато хипотеза в случая не е налице. От друга страна, твърденията за изгубване на входящата молба, с която са представени доказателства за внесената държавна такса по сметка на ВКС също са изцяло неоснователни. От съобщението с указанията на съда /л. 57 от ч. гр. д. № 69/2020 год. на Софийски апелативен съд/ е видно, че същото е получено лично от М. Д.. Постъпилата съпроводителна молба с вх. № 8849 от 22.06.2020 год., за която се твърди, че е изгубена от съда, се намира в кориците на делото - л. 18, като с нея действително е приложено доказателство за платена д. т. в размер 15 лв. по същото ч. гр. д. № 69/20 год. на Софийски апелативен съд. С оглед наличието и на друга частна жалба срещу същото определение по същото частно производство – тази с вх. № 6572 от 26.05.20 год., приложена на л. 9 от настоящето производство, със същите указания за нередовност от 1.06.20 год., и при липса на уточнения от страна на жалбоподателя по коя от двете частни жалби е внесена държавната такса по представения вносен документ с молбата с вх. № 8849 от 22.06.20 год., то правилно съдът е приел внасянето на държавната такса да е по първата от подадените две частни жалби, тази с вх. № 6572 – с резолюцията на съдията докладчик от 24.06.20 год. Същата не е предмет на настоящото производство, доколкото не е приключил процесът по нейното администриране в Софийски апелативен съд. Преди постановяване на всеки съдебен акт, съдът е длъжен да прецени процесуалната допустимост на искането и редовността на подадената жалба, с която е сезиран, след което да препрати делото за произнасяне по нейната основателност. Проверката за редовност на подадената жалба е служебно задължение на администриращия съд, който следва да прецени дали правото на жалба принадлежи на лицето, от чието име изхожда частната жалба и спазени ли са изискванията за надлежното му упражняване съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК, вкл. спазени ли са процесуалните срокове и заплатени ли са дължимите държавни такси. Когато заинтересованата страна е надлежно уведомена за констатираните нередовности и е предупредена, че при неотстраняването им в срок ще последва връщане на подадената жалба и страната не изпълни указанията в предоставения ѝ срок, съдът е длъжен да върне нередовната частна жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Съдът в обжалваното разпореждане е процедирал именно по този начин, съобразно законоустановената процедура – при липсата на внесена държавна такса по втората частна жалба – вх. № 6573 от 26.05.20 год., е върнал същата и прекратил производството по нея. Поради това същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, настоящият състав на II г. о. на ВКС,