Определение № 2702 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2125/2023 г.

Производството е по чл. 64, ал. 2 и сл. ГПК. Образувано е по направено с частната жалба на Р. Т. И. с вх. № 745/15.01.2024 г. искане за възстановяване на пропуснатия срок за внасяне на указаната с определение № 3728/23.11.2023г. по гр.д. № 2125/123г. държавна такса в размер на 214,34 лв. Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД оспорва като неоснователно искането за възстановяване на срок поради липсата на представени доказателства във връзка с твърдените здравословни проблеми. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира подадената молба за допустима, но неоснователна по следните съображения: С определение № 4109/14.12.2023 г. настоящият състав на ВКС е прекратил касационното производство по делото, образувано по подадена от Н. Л. И. и Р. Т. И. касационна жалба. С определение № 1620/03.04.24г., ВКС, ІІІ гр.от. е потвърдил определение № 4109/14.12.2023 г. по гр.д. № 2125/23г. на ВКС, ІV гр.отд. и е върнал делото на състава за произнасяне по направеното с частната жалба на Р. И. искане по чл. 64 ГПК. Изложените от молителката обстоятелства, които не са й позволили своевременно да представи доказателства за заплатена държавна такса са свързани с влошено здравословно състояние и настъпило на 07.12.2023 г. травматично увреждане. Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Основателността на молбата за възстановяване на срока предпоставя възникването на внезапни, непредвидени обстоятелства за страната по делото. Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК е налице в случаите, при които страната е възпрепятствана по обективни, неочаквани и независещи от нея причини - болест, злополука, природно бедствие, да извърши съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока - определение № 26/21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 611/2011 г. на I ГО; определение № 11/05.01.2012 г. по ч. гр. д. № 719/2011 г. на IV ГО; определение № 9/12.01.2011 г. по ч. гр. д. № 518/2010 г. на II ГО; определение № 2/01.02.2012 г. по ч. т. д. № 928/2011 г. на II ТО. Дали тези обстоятелства са налице следва да се преценява въз основа на фактите и обстоятелствата, установени по конкретното дело, по което е направено искане за възстановяване на пропуснат срок. Във всички случаи обаче препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голямата част от него и да е било непреодолимо, като съгл. чл. 65, ал.1 ГПК в молбата се посочват всички обстоятелства, които я обосновават и всички доказателства за основателността й. В конкретния случай с молбата за възстановяване на срока не са представени доказателства в подкрепа на твърденията, че пропускането на срока се дължи на влошено здравословно състояние на молителката през цялата седмица до 07.12.2023 г., както и на настъпило на 07.12.2023 г. травматично увреждане, като не е направено и искане за събиране на такива доказателства. Доказването на обстоятелствата по чл. 64 ГПК е в тежест на молителя, който има интерес да прояви процесуална активност и да представи/ ангажира всички възможни доказателства за наличието на твърдените обстоятелства едновременно с подаването на молбата за възстановяване на пропуснат срок. В случая по делото липсват ангажирани от молителката доказателства за твърдяното от нея влошено здравословно състояние, настъпило през времетраенето на срока, като липсва и твърдение /както и доказателства/ за невъзможността за заплащане на държавната такса и от нейния пълномощник- адв. Х. Р., изрично упълномощен да заплаща и дължимите по делото държавни такса /л.24 от гр.д. № 2125/23г. по описа на ВКС/. Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че пропускането на срока за представяне на доказателства за плащане на дължимата държавна такса за касационно обжалване не се дължи на особени непредвидени и непреодолими обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, поради което и молбата за възстановяване на срока следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО