Решение № 5848 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1164/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. Пловдив срещу решение № 11166/10.12.2025 г., постановено по адм. дело № 178/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени оспореното решение и да се постанови ново, с което да се потвърди административният акт. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – В. К. С., чрез адв. Б. Манов в писмен отговор и в съдебно заседание заявява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира за разноски в настоящото производство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанието посочено в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № 2113-15-3663/28.08.2024 г., В. С. поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 ал.3 от КСО. Пенсионният орган приел, че към датата на заявлението, лицето има навършена възраст 67 г. и осигурителен стаж зачетен по приложените редовно оформени документи и данните в регистъра по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО с прекъсване, за времето от 03.01.1977 до 26.08.2024 г.: - осигурителен стаж от втора категория труд - 01 г. 07 м; - осигурителен стаж от трета категория труд – 13 г. 10 м. 04 дни. Съгласно чл. 104 от КСО, общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд е 15 г. 09 м. 27 дни, като действителния осигурителен стаж е 13 г. 07 м. 25 дни. В атакуваното разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ Пловдив, зачетеният осигурителен стаж за отглеждане на дете за времето 03.07.1984 до 12.12.1985 г. с продължителност 01г. 05 м. и 09 дни не е зачетен за действителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. С Решение № 11166/10.12.2025 г., постановено по адм. дело № 178/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив е отменил по жалба на В. К. С. от гр. Пловдив решение № 2153-15-5/07.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-1032 от 27.11.2024 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, изпратил е преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението и е осъдил ТП на НОИ Пловдив да заплати на В. К. С. разноски по делото в размер на 610,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че като не е зачел периода на майчинството като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, пенсионният орган е издал административен акт в нарушение на материалния закон - чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО във връзка с чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, както и приложимите към процесния период чл. 80 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (отм.)) и 3ж ал.2 от Указ за насърчаване на раждаемостта. С процесното решение административният съд посочва, че трудовия стаж на С. в Главна снабдителна база на СО БДЖ е от 12.10.1982 до 03.11.1982, а след това, от 3.11.1982 до 03.11.1983 г., същата е ползвала платен и неплатен отпуск по майчинство, което се установявало и от представените по делото платежни ведомости. С оглед на горните мотиви първоинстанционният съд е приел, че спорният стаж следва да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж. Решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е отменено, а преписката е върната на органа за извършване на нова преценка относно наличието на предпоставките за отпускане на пенсия на лицето съгласно указанията дадени с решението. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не следва да изоставя наложената константна съдебна практика, тъй като същата е в съответствие с точното тълкуване на закона. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Дефиниция на понятието "действителен стаж" е дадена в § 1, т. 12 от ДР на КСО и съгласно нея действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В своята съдебна практика Върховният административен съд е приел, че осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд. Уредените в текста на чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 хипотези не правят разграничение за изчисляване на стажа в хипотезите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО и чл. 68, ал. 3 КСО. Незаконосъобразно пенсионните органи не са съобразили и действалите към онзи момент материалноправни норми, регулиращи свързаните с видовете отпуск по майчинство отношения - чл. 80 от ППЗП (отм.), съгласно които за трудов стаж по смисъла на отменения Закон за пенсиите се зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто е и отпускът по майчинство. Видно от разпоредбата на чл.3ж ал.2 от Указа за насърчаване на раждаемостта, в сила и по време на отпуските по майчинство на С., на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, до навършване на 3-годишна възраст на детето се заплаща парична помощ в размер на 0,01 лв. месечно, като времето се зачита за трудов стаж. В подкрепа на горните изводи Върховният административен съд тълкува и смисъла на нормата на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО, където изрично е разписано, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Тълкуването отчита многообразието на житейските хипотези, включващи различни и специфични форми на трудова дейност през периода на ползваните отпуски, както и специалният правен статут на жените - майки съгласно Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г., Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, Указа за насърчаване на раждаемостта. Същото е съотнесено и към нормите на чл. 14 и 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, респ. това и във връзка с дадените с Решение по к. д. № 9/2005 г. на Конституционния съд разяснения в тази насока. (Решение № 1733 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2023 г., VI о., Решение № 7587 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7701/2023 г., VI о., Решение № 8637 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2024 г., VI о.) Обосновано и при точно тълкуване и прилагане на материалния закон, административният съд е преценил, че през разглежданите периоди от време: от 03.07.1984 до 12.12.1985 г., лицето е било в отпуск по майчинство, което време следва да му се признае при изчисляване на осигурителния стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО като действителен осигурителен стаж. Не е налице твърдяното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и последното следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски по делото в размер на 510,00 евро, уговорени и заплатени по Договор за правна защита и съдействие № 63465/08.01.2026 г. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение