Определение № 21 от 28.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2020 г.

С молба вх. № 3888/07.05.2021 година К. Н. Х. е поискала да бъде допълнено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото определение № 317/21.04.2021 година като Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.“ населено място бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на молителката адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Насрещната страна по молбата Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.“ населено място не е подала отговор на същата и не е изразила становище по допустимостта и основателността й. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 317/21.04.2021 година съставът на ІV г. о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 731/15.07.2020 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, ХІV-ти състав, постановено по гр. д. № 1889/2019 година в частта му, с която са уважени предявените от К. Н. Х. искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпените от нея, вследствие на смъртта на съпруга й Г. В. Х. настъпила на 27.12.2026 година, поради реализирана на 23.10.2016 година трудова злополука, неимуществени и имуществени вреди, като по този начин е оставил без уважение подадената против него от Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.“ населено място касационна жалба с вх. № 301 008/10.12.2020 година. Предвид на това е налице хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК и ответника по тази жалба К. Н. Х. има право да иска присъждането на направени от нея разноски по повод на производството по касационната жалба. С постановеното по делото определение № 317/21.04.2021 година обаче такива разноски не са присъждани. Молбата на К. Н. Х. е постъпила в съда на 07.05.2021 година, с оглед на което е спазен срокът, в който може да се иска допълването на определението в частта му за разноските. Липсва представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но предвид, че касационният съд въобще не се е произнасял по този въпрос, липсата на списък не води до недопустимост на искането за допълване на постановеното по делото определение № 317/21.04.2021 година. Пред касационната инстанция К. Н. Х. е била представлявана от процесуален представител по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ГПК, в който случай адвокатското възнаграждение се дължи от насрещната страна в производството. С оглед на това молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и постановено по делото определение № 317/21.04.2021 година трябва да се допълни като Е. П. М. с ЕГН, в качеството й на ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.“ населено място, бул. В. А.“ № 149 бъде осъдена да заплати на адвокат Я. Х. Р. сумата от 3817.82 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по делото, за пред касационната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, която сума е определена по реда на чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение