Определение № 194 от 17.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. А. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 147 от 2.11.2021г. по в.гр.д. № 332 по описа за 2021г. на Окръжен съд Габрово, с което е потвърдено решение № 143 от 10.06.2021г. по гр.д. № 388/2021г. на РС Габрово като са отхвърлени исковете му против „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, с правно основание чл.124, ал.1 и чл.439 ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните, че С. А. С., поради изтекла в негова полза погасителна давност, не дължи на ответника сумата от 5 568лв. главница и 3 302.62лв., законна лихва върху главницата за периода от 17.06.2014г. до 20.04.2020г., 522.85лв., неолихвяеми вземания, 121.90лв., разноски по делото, обективирани в изпълнителен лист от 20.06.2014г., издаден въз основа на заповед № 2506 от 20.06.2014г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1328/2014г.на РС Габрово и сумата 100лв., разноски по изп.д.№ 20207340400203/2020г.на ЧСИ Зв.В. и сумата 1077.28лв., такси по изп.д., като са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен с решаващ довод, че петгодишната давност за процесното вземане не е изтекла поради следното: Въз основа на издаденият изпълнителен лист от 20.06.2014г. първоначално е било образувано изп.д.№ 20147340400719/2014г.на ЧСИ В.. Последното извършено по него изпълнително действие е на 3.09.2014г. С договор от 17.12.2014г.взискателелят „ПроКредит Банк България“ АД е прехвърлила вземането си на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД. Последният е поискал прекратяването му на 12.02.2020г. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. На 5.03.2020г., въз основа на същия изпълнителен лист е поискал образуване на ново - изпълнително дело № 20207340400203/2020г.на ЧСИ Зв.В.. По същото са извършвани изпълнителни действия /запори/ на 6.04.2020г. и 20.07.2020г. Въззивният съд е приел, че приетата с т.10 отмяна на ППВС № 3/1980г., поражда действие от 26.06.2015г., датата на обявяване на ТР № 2/2015г.по т.д.№ 2/213г.на ОСГТК на ВКС. С образуване на изп.д.№ 20147340400719/2014г.на ЧСИ В., давността за вземането е прекъсната и не е текла до 26.06.2015г. От посочената дата е започнала да тече нова давност, която е прекъсната с предприетите изпълнителни действия на 5.03.2020г. До тази дата, считано от 26.06.2015г. петгодишната давност не е изтекла и искът е неоснователен. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по единственият въпрос: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980г., извършена с ТР по т.д.№ 2/2015г. и как се прилага тази отмяна към заварените изпълнителни дела и съответно към броенето на давностните срокове?“ Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Еос Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния представител юрисконсулт К., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Настоящият съдебен състав намира, че макар и формулиран по различен начин, поставеният от касатора въпрос съвпада с въпроса, предмет на образуваното т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС: „Прилага ли се нормата на чл. 115, ал.1, б.„ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г.“ Изводите по настоящето дело са обусловени от неговия изход и това налага спиране на настоящето производство до постановяването му. В случая изпълнителното дело е образувано преди постановяване на 26.05.2015г. на ТР № 2 по т.д. № 2/2013г. и тезата на касатора е, че давността следва да се брои от последното валидно действие в изпълнителния процес /3.09.2014г/. С т.10 от ТР № 2 от 26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г., ППВС № 3/1980г. беше обявено за изгубило сила. В зависимост от това – дали ще се приеме за задължително прилагането и съобразяване с приетото в т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК относно конкретно образуваното изп.д.№ 20147340400719 на ЧСИ В., поставеният от касатора въпрос, ще получи различен отговор. Невъзможността да бъде разрешен спора без да бъде даден отговор на въпроса, във връзка с който е образувано т.д.№ 3/2020г.на ОСГТК на ВКС, налага спиране на настоящето производство. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд