Определение № 3659 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1884/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. С. и К. И. С. срещу определение № 1205 от 13.03.2025 г. по гр. д. № 415/2025 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в частта му, в която е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите С. за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 1524/2023 г. на Бургаски окръжен съд в частта, обоснована с хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, в която част е прекратено производството по гр.д. № 415/2025 г. на ВКС. Жалбоподателите поддържат, че атакуваното определение е неправилно, тъй като макар да са наведени оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, чиято отмяна е поискана, те попадат в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото е постановено решение, без да е изяснена фактическата обстановка, поради невъзможността да се посочи доказателственото средство, с което да се установи релевантното за спора обстоятелство, останало недоказано поради обективна невъзможност. Считат, че без разпита на свидетеля – очевидец на процесната продажба – Й. В. фактическата обстановка по делото не би могла да бъде изяснена и това би опорочило постановения съдебен акт. Останалите наведени в частната жалба доводи касаят непроизнасяне в пълнота по наведени доводи в молбата за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, които са извън предмета на настоящото частно касационно производство, поради което не следва да бъдат обсъждани в него. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежни страни и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което тя е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания акт, съставът на ВКС е приел, че в частта й досежно твърденията за наличие на нови обстоятелства и нови доказателства (чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК) молбата за отмяна съдържа единствено оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, които не са годни основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което в тази й част молбата за отмяна е недопустима и като такава е оставена без разглеждане. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Наведените в молбата за отмяна на молителите С. „нови обстоятелства и нови доказателства“ в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са мотивирани с оплакване, че в представените по делото протоколи на досъдебното производство и очната ставка има разминавания, които съдът по съществото на спора не е съобразил, не е изяснил релевантни обстоятелства и затова изводите му са необосновани. В молбата за отмяна се съдържа и доказателствено искане да бъде разпитан като свидетел Й. В. В., който е трябвало, но не е бил разпитан по делото, а на него са давани паричните суми от страна на ищцата. Съгласно т. 10 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 или чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Задължението за страната за посочване в молбата за отмяна на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, е изрично уредено в чл. 306, ал. 1 ГПК като изискване за редовност на молбата за отмяна. Тя не е редовна, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Според чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата - на фактическия или доказателствен материал - която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Молбата за отмяна, по която е образувано настоящото производство, не съдържа изложение на обстоятелства, относими към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Наведените в нея доводи са изцяло за неизяснена фактическа обстановка по спора поради несъбиране на доказателства (разпит на свидетеля В.) и неправилно ценене на приети в процеса доказателства поради допуснати процесуални нарушения, довели според молителите до неправилност на решението. Тези оплаквания не съдържат доводи за нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които да не са били известни при решаването му или с които молителите да не са могли да се снабдят своевременно. Следователно, доколкото съставляват единствено касационни оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които са могли да бъдат отстранени преди приключване на спора със сила на пресъдено нещо, те са негодни да обосноват приложението на извънредния способ за отмяна по чл. 303 ГПК. Конкретното обосноваване на съществуването на новооткрити обстоятелства (такива не се твърдят в молбата за отмяна) или реалното представяне на нови писмени доказателства (такива нито се твърдят, нито се представят към молбата за отмяна), значими за изхода на спора, е въздигнато от законодателя в условия за допустимост на молбата за отмяна, поради което, при тяхното отсъствие, последната следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Именно по този начин е процедирал съдебният състав на ВКС в обжалваното определение, т.е. изцяло в съответствие с т. 10 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, поради което изводът му за недопустимост на молбата за отмяна в хипотезата на чл. 303, ал. 1 ,т. 1 ГПК е правилен. По изложените съображения, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение