Определение № 66 от 26.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 429/2012 г.

Производството е по чл.248 ал. 1 и 3 във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК. Oбразувано молба вх.Nо 218/10.01.2013 година на А. Й. А. и Г. М. А. за допълнително присъждане на разноските по делото Поддържа се, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно с касационната жалба, без съдът да се произнесе в производството по чл. 290-293 ГПК. В срока по чл. 248 ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация- [община]. След преценка на данните по делото и в рамките на заявеното искане, ВКС намира: С Решение Nо 251 от 27.12.2012 година постановено по гр.д. Nо 429/2012 година на ВКС-II отд., постановено в производство по чл. 290-293 ГПК, настоящият състав е отменил обжалваното въззивно решение по отхвърления положителен установителен иск за собственост и е постановил ново, с което е приел за установено по отношение на [община], че А. Й. А. и Г. М. А., и двамата от [населено място], [община] са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот /ПИ/ в [населено място], Б. област с площ от 1469 кв.м./ хиляда четиристотин шестдесет и девет/ с предназначение урбанизирана територия за ниско строителство, ведно с построените в него-еднофамилна, едноетажна жилищна сграда на площ 42 кв.м./ четиридесет и два/, еднофамилна едноетажна жилищна сграда на площ от 25/ двадесет и пет/ кв.м., едноетажна постройка на допълващо застрояване с площ от 31 кв.м/ тридесет и един/, придобитi на основание чл. 79 ал.1 ЗС. С посоченото съдебно решение няма присъдени разноски. Няма спор, че по делото, в касационната жалба, касаторите са направили искане да бъде пререшен спора в тяхна полза, както и да се присъдят направените по делото/ за трите инстанции/ разноски. Правото на разноски, като акцесорно материално право на страните в процеса, се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Ищецът в исковия процес има право на разноски, съразмерно на уважената част от иска.Тези разноски се заплащат от ответника, освен в хипотезата на чл. 78 ал.2 ГПК. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното решение на ВКС по реда на чл. 290-293 ГПК е от тази категория, е едномесечен от постановяване на съдебния акт. При данните по делото следва, че искането е направено в срок, а направените разноски за дължими такси, разноски по делото и адвокатска защита са в размер общо на 1586 лв. / хиляда петстотин осемдесет и шест лв. /, установени с надлежни писмени доказателства, поради което следва да бъде уважени изцяло в посочения размер. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр.с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.1 ГПК, ВКС- второ отделение на гражданската колегия