Определение № 66 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4522/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалби на В. С. Ч. и на П. (П.) срещу въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-22 от 14.08.2017 г. по гр.д.№ 2093/ 2016 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 8248/ 2015 г. и като краен резултат П. е осъдена да заплати на В. С. Ч. общо 36 500 лв обезщетение за имуществени вреди, причинени от неоснователно обвинение, за което е оправдан с решение по К. № 132/ 2015 г. на ВКС, заедно със сумата 700 лв – обезщетение за забава, като предявените искове са отхвърлени за общо 8 519,19 лв. Ищецът В. С. Ч. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, а П. обжалва въззивното решение в частта, в която е уважен искът за обезщетяване на имуществени вреди. В жалбата на ответника е повдигнат въпросът може ли при предявен иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплатен адвокатски хонорар, същото да се намали поради прекомерност на адвокатското възнаграждение в наказателния процес. Този въпрос обуславя обжалваното решение, защото въззивният съд е приел, че по него има противоречива съдебна практика, но че той възприема тази, според която такова намаление законът не допуска да бъде извършено от съда. По същия въпрос (може ли съдът при иск по чл.2 ал.1 ЗОДОВ, да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-малък от платения в наказателния процес), е налице противоречива практика на състави на Върховния касационен съд, за преодоляването на която е образувано Тълкувателно дело № 1/ 2017 г., ОСГК, ВКС. Производството по това дело не е приключило, а съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по който е поставен и е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени. По изложените съображения Върховният касационен съд