Определение № 410 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6793/2014 г.
ВКСII гражданско отделение15.12.2014 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх.№ 1926 от 15.09.2014 г., подадена от З. А. Г. чрез адвокат И. Кр.И. от САК, срещу определение № 315 от 25.08.2014 г. на СОС, ГО, постановено по ч.гр.д.№ 641/2014 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на З. А. Г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена срещу З. А. Г. в полза на [фирма] на 02.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 542/2014 г. по описа на PC - [населено място] и е прекратено производството по ч.гр.д.№ 641/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 1926 от 15.09.2014 г., подадена от З. А. Г. чрез адвокат И. Кр.И. от САК, срещу определение № 315 от 25.08.2014 г. на СОС, ГО, постановено по ч.гр.д.№ 641/2014 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на З. А. Г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена срещу З. А. Г. в полза на [фирма] на 02.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 542/2014 г. по описа на PC - [населено място] и е прекратено производството по ч.гр.д.№ 641/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – [фирма]. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разглеждайки частната жалба по същество, съдът намира, че същата е неоснователна. С оставената без разглеждане частна жалба на З. А. Г. е атакувано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК частни жалби могат да се подават в 2 хипотези:
когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и
в случаите, изрично посочени в законан. Издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК не попада в приложното поле на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. На следващо място – не само, че не съществува правна норма, която да предвижда обжалваемост на издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, но напротив - съществува изрична разпоредба, която не допуска обжалването на това действие. Става въпрос за чл.413, ал.1 ГПК, която предвижда, че заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. В разглеждания случай не е обжалвано произнасянето на PC - [населено място] по отговорността за разноските в заповедното производство, а е заявено искане разпореждането на PC - [населено място] да бъде отменено, обосновано с оплаквания, че е незаконосъобразно като постановено от некомпетентен съд. Доколкото Законодателят е предвидил като средство за защита на длъжника в заповедното производство подаването на писмено възражение срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, обосноваването на което дори не се изисква, и изрично е изключил възможността за провеждане на инстанционен контрол по отношение на съдебния акт по чл.410 ГПК, то подадената от З. А. Г. частна жалба се явява процесуално недопустима и като такава правилно е оставена без разглеждане.