Определение № 4797 от 12.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4559/2025 г.

Производството е образувано по частна жалба от С. л. А. с адрес в гр. София против Определение № 9984 от 21.03.2025г. на Административен съд - София - град по адм. дело № 2656/2025г. С него се оставя без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ от директора на ДСП - Варна за издаване на задължително предписание по подадена от него на 02.01.2025г. молба и прекратено производството. Поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на процесуалния закон с искане за отмяната му. Ответникът, директорът на дирекция Социално подпомагане - Варна взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба от С. Л. А. срещу мълчалив отказ на директора на ДСП - Варна за издаване на задължително предписание по негова молба от 02.01.2025г. Видно от искането се описва от фактическа страна режим на свиждане и лични отношения с децата, който не се изпълнява от майката на децата М. Т.. Иска издаване при условията на спешност на предписание към М. Т. за спазване на съдебно решение за режим на лични отношения, постановени от Районен съд -Варна по гр. дело № 7953/2024г. Съдът е разгледал жалбата и я приел за недопустима, поради липса на предмет на обжалване. Извел изводи от фактическа и правна страна, че няма нормативно задължение за органа да издава предписания с такова съдържание, поради което не се формира мълчалив отказ. При установеното от фактическа и правна страна е оставил без разглеждане жалбата и прекратил производството по нея. Определението е правилно. Законът за закрила на детето/ЗЗД/ урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически и физически лица в такива дейности. Така цитираните цели и предмет в чл. 1 на Закона за закрила на детето не уреждат правата и отношенията на родителите по повод родителските права, режим на свиждане и неизпълнението му. Цитираните текстове от Закона за закрила на детето и Правилника за прилагането му са в изпълнение именно на целите по чл. 1 от Закона, поради което твърдените нарушения на права и интереси на жалбоподателя са извън обхвата на приложение на Закона за закрила на детето. Предвид изложеното съдът правилно е приел, че жалбата няма предмет, поради което е процесуално недопустима и като такава правилно я е оставил без разглеждане и прекратил производството по нея. Воден от горното и на основание чл. 160 вр. с чл. 235 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение