Решение № 1277 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3658/2007 г.

Решение № 1277 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3658/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 218е, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК от 2007 г. Образувано е по касационна жалба на "П" АД срещу решение от 06.04.06 г. по гр.д. № 524/2004 г. на Софийски градски съд. В нея е изложено оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК. Поддържа се, че сумата, предмет на исковата претенция, има характер на премия и не е безусловно дължима, а само при постигнати успехи и при положително решение на Управителния съвет на дружеството, каквото в случая няма. Ответникът в производството Б. П. В. от гр. С. оспорва жалбата. Счита, че тя е нередовна, тъй като не е подадена от "П" АД; че липсва решение на управителния орган на дружеството за подаване на касационна жалба; упълномощаване на физическото лице, подписало жалбата, да извърши това процесуално действие от името на дружеството, както и печат на дружеството върху самата жалба. Освен това се оспорва автентичността на подписа на И. т. - изпълнителен директор на ПФК "Л" АД върху касационната жалба. Изложени са и доводи в подкрепа на становището на ответника, че обжалваното въззивно решение е правилно. Върховният касационен съд, състав на II г.о. счита, че касационната жалба е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Неоснователни са доводите на ответника по касация за нередовност на жалбата. Тя е подадена от изпълнителния директор на ПФК "Л" АД И. т., който с молба вх. № 8178 от 25.09.08 г. е потвърдил подписа си под касационната жалба. Двамата изпълнителни директори на акционерното дружество могат да го представляват заедно и поотделно, съгласно отбелязването в търговския регистър. Те разполагат с представителна власт и могат да ангажират дружеството с подаване на касационна жалба срещу въззивното решение . Това процесуално действие не е сред изброените в чл. 236 от ТЗ, за които се иска решение на общото събрание, на съвета на директорите или на надзорния съвет, няма и данни уставът на дружеството да предвижда такова ограничение спрямо процесуалните действия, които могат да извършват представителите на дружеството. В процесуалния закон няма изискване исковите молби, становищата и жалбите срещу съдебните решения, изходящи от търговски дружества, да съдържат печат на дружеството като условие за тяхната редовност. За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е отменил решението от 24.11.03 по гр.д. № 8655/03 г. на СРС, 70 с-в, в отхвърлителната му част и е осъдил ПФК "Л" АД да заплати на Б. П. В. сумата от 30 000 лв. на основание чл. 128 от КТ, заедно със законната лихва, считано от 03.06.03 г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че по силата на трудов договор № 34 от 20.07.01 г. между Б. П. В. и ПФК "Л" АД, ищецът В е изпълнявал длъжността професионален футболист, при месечно трудово възнаграждение от 163 лв. Освен това възнаграждение, в чл. 4.1 от трудовия договор е предвидено В. да получи и суми /траншове/, които се определят в анекса към договора. Съгласно анекса от 20.07.01 г., за спортно- състезателната 2001/2002 г. работодателят се задължава да заплати на работника равностойността на 50 000 ДМ, както следва: 10 000 ДМ до 31.07.01 г.; 10 000 ДМ до 01.09.01 г., както и 10 вноски по 3000 ДМ на определена от работодателя дата от месеците септември, октомври, ноември и декември 2001 г. и януари, февруари, март, април, май и юни 2002 г. Последните 10 вноски от по 3000 ДМ не са изплатени. Прието е, че сумите за лични траншове не са премии по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от трудовия договор, те са особен вид допълнително трудово възнаграждение, заплащано на лица, работещи като професионални футболисти. Ищецът е изпълнявал задълженията си по трудовия договор, като не са му изплатени в цялост сумите по чл. 4, т. 1 от договора, които са дължими и следва да бъдат присъдени. Решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на трудов договор № 34 от 20.07.01 г. и анекс към него, Б. В. се е съгласил да се състезава за ПФК "Л" АД, като освен договореното трудово възнаграждение в размер на 163 лв. месечно, работодателят се съгласил да заплаща на футболиста по 3000 лв. ежемесечен личен транш. Футболният к. не заплатил 30 000 лв. от личния транш, поради което е поискано от съда да ги присъди. От така заявената претенция не става ясно какво е естеството на търсените суми по отделните траншове - дали са "заплата" - т. е. трудово възнаграждение, както е приел въззивният съд или "лична трансферна сума", която има различна характеристика и произтича от друг вид договорни отношения. Трудовото възнаграждение и личната трансферна сума, дори да са уговорени в един договор, предполагат наличието на различни договорни отношения. Трудовото възнаграждение е елемент от трудов договор и се дължи при положен за работодателя труд - чл. 128 от КТ. Личната трансферна сума е елемент от друг вид договор - договор за трансфер на спортисти, който има за предмет промяна в клубната принадлежност и състезателните права на един спортист срещу определена цена /арг. от § 1, т. 5 от ДР на Закона за физическото възпитание и спорта; чл. 22 - 24 от Наредба № 3/18.06.99 г. за статута на лицата, участващи в тренировъчната и спортно-състезателната дейност и за трансфер на състезателни права, както и от разпоредбите на Трансферния правилник на БФС/. Този договор се сключва между две спортни организации, но същевременно, когато предметът е трансфер на състезателни права, възникнали на основание трудов договор, както е в случая, задължително се иска писменото съгласие на състезателя - чл. 24, ал. 1 от Наредба № 3/99 г. Ищецът не е уточнил дали личния транш, за който се говори в исковата му молба, е сумата, договорена с футболиста за привличането му като професионален играч в новия ф. к. - арг. от чл. 11.1.4. от раздел V на Трансферния правилник на БФС, или има друг характер. Не е уточнено с какъв договор и между кои страни е уговорено заплащането на личната трансферна сума. Уточняването на отделните траншове в процесния анекс към трудовия договор е само последица от една предварителна уговорка, за която липсват твърдения в исковата молба. Произнасянето по нередовна искова молба води до недопустимост на въззивното решение и налага обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, след отстраняване на недостатъците на исковата молба. Ищецът следва да изложи обстоятелства, свързани с характера на сумите по т. 4.1 от трудовия договор - дали те са лична трансферна сума и от какъв договор произтича тази уговорка. Едва след тези уточнения може да се прецени какъв е предметът на разглеждания спор - трудов, с всички произтичащи от това особености - безплатно производство за ищеца - чл. 359 КТ; изключителна подведомственост на съда - чл. 360 от КТ и чл. 9, ал. 1 от ГПК или граждански, който се разглежда по общите правила. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 2, вр. чл. 209, ал. 1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на III ГО,