Определение № 794 от 17.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1793/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от Ц. Е. П. и Ц. Й. П., чрез адвокат М.А. за допълване на постановеното по делото определение №23/07.01.2026 г., като им бъдат присъдени направените в частното касационно производство разноски. Изложени са подробни доводи за основателността на искането за присъждане на разноски в размер на 255 лева. Поддържат се аргументи, че е налице съдебен акт, който приключва делото, поради което съдът дължи произнасяне по претенциите за разноски /чл.81 ГПК, вр. чл.248 ГПК/. Ответникът „ЕОС Матрикс" ЕООД оспорва молбата, като счита, че не няма основание за присъждане на разноски в производството за изменение на определението в частта за разноски по чл.248 ГПК. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за допълване в частта за разноските на постановеното определение е подадена в законоустановения 1-седмичен срок от легитимирани лица, поради което е допустима. Разгледано по същество искането е неоснователно. С постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК по настоящото дело определение №23/07.01.2026 г., е допуснато касационно обжалване и е отменено определение №13832/17.07.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. №6277/2025 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната част, с която след частична отмяна на определение №12927/18.03.2025 г. по гр.д. № 67607/2023 г. на Районен съд- София е изменено решение №1738/03.02.2025 г. по гр.д. №67607/2023 г. на СРС в частта за разноските, като са намалени присъдените в полза на Ц. Е. П. и Ц. Й. П. суми за разноски за първоинстанционното производство от 2 285 лева на 1 725 лева за всеки, и вместо това е осъден „ЕОС Матрикс" ЕООД да плати на Ц. Е. П. и Ц. Й. П. допълнително сумата от по 560 лева с ДДС на всеки - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че разноски в производството за разноски по чл.248 ГПК не се дължат на насрещната страна /определения по ч.гр.д. №4894/2016 г., IV г.о.; ч.гр.д. №3926/2017 г., IV г.о.; гр.д. №2845/2018 г., IV г.о.; ч.гр.д. №4439/2018 г., ІІ г.о.; ч.т.д. №1183/2024 г., ІІ т.о.; ч.гр.д. №1287/2025 г., ІІІ г.о., ч.гр.д. №492/2026 г., ІІ г.о. и др./. Това производство не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Същото е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Допускането на кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските, противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл.78 и сл. ГПК. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение