Решение № 1000 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2025 г.

Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Г., гражданин на Украйна, подадена чрез адв. Р.Дучева, против решение №24512/15.07.2025г., постановено по адм. дело №1134/2025г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. №5364р-25738/25.10.2024г., издадено от директора на Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи, за предоставяне на право на постоянно пребиваване на чужденец в Република България. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нeобоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При подробно изложени съображения прави искане за отмяна на съденият акт, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседания процесуалния представител на касационния жалбоподател е заявил, че поддържа касационната жалба и прави искане съдебният акт да бъде отменен и да се постанови нов по същество на спора, с което да се отмени оспорения административен акт, както и че за настоящото съдебно производство не претендира присъждане на адвокатски хонорар, а само заплатена държавна такса. Ответникът – директорът на дирекция "Миграция" - МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.Терзийска, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, в какъвто смисъл представя писмено становище. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано, по жалба на А. Г., гражданин на Украйна срещу отказ рег. №5364р-25738/25.10.2024г. на Директора на Дирекция „Миграция“ – МВР, да му се издаде разрешение за постоянно пребиваване в Република България. За да отхвърли оспорването, първоинстанционния съд е приел от фактическа страна, че чужденецът е подал заявление с рег. №Г-1866 от 29.05.2024г. за предоставяне на право на постоянно пребиваване на чужденец в Р.България, на основание чл. 25, ал.1, т. 1 от ЗЧРБ, съгласно който разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход. Към заявлението са били приложени документи съгласно чл. 34, ал.1 от ППЗЧРБ, както и удостоверение за раждане на А.Г., от което е видно, че баща му е с български произход.Във връзка със зачестили случаи на представяне на неистински документи от чуждестранни граждани, в хода на административното производство е била назначена експертна техническа проверка на предоставеното удостоверение за раждане. Проверката е била извършена от Националния институт по криминалистика, въз основа на което е представена експертна справка №24/ДОК-442/19.08.2024г., от която е видно, чу от представеното удостоверение за раждане №II-СР 406206 е налице химическо третиране на първоначално вписаната ръкописна информация. Въз основна на установеното в административното производство преправяне на официален документ е дало основание административния орган да приеме, че са налице предпоставките по чл. 26, ал.9 от ЗЧРБ, въз основа на което е издал административния акт. В съдебното производство е приета съдебно-техническа експертиза на документ – удостоверение за раждане [номер], издадено на А. Г., от която е установено, че в оригинала на изследвания документ има данни за нанесени поправки, като бланката е оригинална, но са заличени първоначално нанесените персонални данни и са нанесени нови. При така установената фактическа обстановка съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа мотиви за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. От приетата СТЕ се потвърждава, че са налице преправки в удостоверението за раждане, т.е. за да установи българския си произход, чужденецът е използвал неистински документ, което води до постановяване на отказ да му се издаде разрешение за пребиваване. Административният съд е приел за неоснователен довода на чужденецът, че административния орган е следвало да изиска от изпълнителна агенция за българите в чужбина, удостоверение за български произход на А.Г.. Обжалваното решение е правилно. Постановено е след изясняване на релевантните за спора факти, установени въз основа на допустими доказателства, обсъдени подробно от съда поотделно и в тяхната съвкупност. Направените от съда изводи съответстват изцяло на относимите материалноправни норми. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения. Настоящата касационна инстанция намира, че оспореният отказ е издаден на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ, която се явява специална по отношение на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. В случая е осъществен юридическият факт, предвиден в хипотезата на визираната разпоредба, а именно – установено е, че предоставеният от заявителя документ, представляващ удостоверение за раждане е подправен. Релевантният юридически факт е установен в хода на административното производство и не е опроверган в рамките на съдебното производство. С извършената експертна справка № 24/ДОК-442 е установено, че приложеното по преписката удостоверение за раждане е подправено - химически третирано по цялата площ, с цел заличаване на първоначално вписаната ръкописна персонална информация, при което има увреждане на хартията и фоновият печат на бланката и остатъчни недобре заличени щрихи от първоначално нанесената персонална информация. Справката има характер на експертиза по смисъла на чл. 49, ал. 1 – 5 АПК, която органът има право да възлага в хода на административно производство по издаване на индивидуален административен акт. Безспорно в случая е възникнала необходимост от специални знания в областта на науката по отношение на представено удостоверение за раждане, за което заявителят твърди, че е в оригинал. В хода на съдебното производство изводите на експертната справка не са опровергани, а напротив - разпитаният експерт, извършил техническото изследване на документа и изготвил експертна справка е свидетелствал, че е установил наличието на следи за извършено подправяне на първоначално нанесената информация в свидетелството, изразяващо се в заличаване на първоначално нанесените ръкописни данни, по химичен начин, при което при химическо третиране са засегнати и защитни фонови мрежи на защитния фонов печат на бланката. Установил е остатъчни щрихи, флуоресциращи от първоначално заличения ръкописен текст, който е унищожен, а след това да нанесени ръкописно нови персонални данни в свидетелството. В съдебно заседание е била приета Съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е достигнало до заключението, че от приложения по делото оригинален документ – Удостоверение за раждане №II-СР №406206 има данни за нанесени подправки, като бланката е оригинална, заличени са първоначалните персонални данни и са нанесени нови. Експертизата не е била оспорена. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, оборващи тези изводи. В случая не става въпрос за съмнение или за "допускане", че процесният документ е подправен, каквито твърдения се навеждат в касационната жалба. Поради изложеното не се споделят и развитите в касационната жалба доводи, свързани с произхода на жалбоподателя. В конкретната хипотеза фактическите основания за издаване на административния акт са свързани с представянето от страна на заявителя в административното производство на подправен документ. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в хипотезата на чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ административният орган действа в условията на обвързана компетентност и за него не съществува възможност да установява по друг начин фактите, установени в подправените документи. В заключение следва да се приеме, че събраните по делото безспорни доказателства са достатъчни, за да обосноват наличие на предпоставките по чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ за постановяване на процесния отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България на А.Г.. Неоснователно е твърдението на касатора, че не му е била предоставена възможност за предоставяне на друг документ, удостоверяващ българския му произход, както и че е налице нарушение на чл. 35, ал.2 от ППЗЧРБ. В настоящият случай, чужденецът е подал заявление за предоставяне на право за постоянно пребиваване на чужденец в Република България, към което е приложил изискуемите се документи, като в това число и акт за раждане. Следователно след като заявителят е избрал да представи удостоверение за раждане, то няма основание органът да изисква служебна справка или удостоверение за български произход на чужденеца. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения при възлагане изработване на експертиза в административното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 39 АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони. Необходимостта от възлагането на експертиза произтича от задължението на административния орган да изясни пълно и всеобхватно фактическите обстоятелства, които са от значение за случая съобразно заложеното изискване в разпоредбата на чл. 35 от АПК Назначаването на експертиза става по установения в чл. 49 и сл. от АПК ред. В случая с оглед доказателствата по делото, в частност изложеното в писмо с рег. №5364р-18552/29.07.2024г. на Началник отдел ЗМБГ, че са зачестили случаите на представяне на неистински документи удостоверяващи българският произход пред дирекция „Миграция“ МВР е наложило възлагането на извършване на техническа експертиза, с оглед правилното процедиране на депозирано от Г. заявление за предоставяне на право на постоянно пребиваване на чужденец в Р.България. Същата коректно е възложена и правилно ценена от административния орган, отделно тук е мястото да се посочи, че дори и да е нарушена процедурата по назначаване, представеното заключение има характер на официален документ и е самостоятелно доказателствено средство. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 АПК в полза на касатора не се присъждат разноски. Следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, претендираните разноски сторени пред първа инстанция не се следват, тъй като в обжалваното решение същите са присъдени. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 (двеста) лева съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,