Определение № 31 от 11.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1463/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. С определение № 216 от 15 юни 2018 г. съдът спря производството по настоящото дело до постановяване на решение по конституционно дело № 10/2018 г. Тъй като решението по конституционното дело е постановено, са отстранени пречките за провеждане на производството по чл. 288 ГПК, поради което на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото следва да се възобнови. Образувано е по касационната жалба на А. Т. П., с адрес в [населено място], приподписана от адв. Т. П., против решение № 1617 от 15 декември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 2171/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено решение № 2145 от 29 юни 2017 г., постановено по гр.д. № 764/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], с което по иска на В. К. М., с адрес в [населено място], и Т. К. Я., с адрес в [населено място], против А. П.-Т. и К. И. Т., с адрес в [населено място], на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор от 1993 г. за прехвърляне на право на собственост на имот в [населено място] срещу задължение за предоставяне на издръжка и гледане на В. и Т. П., до размер на ¼ идеална част от имота за всеки от ищците, поради неизпълнение, и в тежест на касаторката са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че незаконосъобразно съдът е развалил договора изцяло, защото имотът е прехвърлен срещу задължение за гледане и издръжка на две лица, и неизпълнението по отношение на едното лице води до разваляне на договора за половината от прехвърленото. Сочи се, че Т. П. е бил бенефициер – трето ползващо се лице, което няма право да иска разваляне на договора за своята част, поради което и неговите наследници нямат такова право, а искане за разваляне за частта на Т. П. чрез правото на В. Понорска като уговаряща, не е правено, като е направено обаче възражение за погасяване по давност на претенцията спрямо Т. П., но произнасяне от страна на съда по иска за неизпълнение спрямо Т. П. няма. Твърди се, че разваляне би могло да има само до размера на 2/8 ид.ч. от имота общо за ищците, поради неизпълнение спрямо В. П.. Неизяснено останало дали ищците се отказват от претенцията си относно гледането и издръжката на Т. П., като ако са се отказали, в съответната част решението е недопустимо, а ако изпълнението към него е доказано от ответницата и претенцията е неоснователна, евентуално погасена по давност, с оглед липсата на жалба от ищците срещу първоинстанционното решение в съответната му част то е влязло в сила и следва въззивното решение да се отмени като неправилно, респективно – да се обезсили за частта над 2/8 идеални части. За неправилно се сочи заключението на съда, че полаганите от ответницата грижи и издръжка не са съответствали на потребностите на прехвърлителката, тъй като не са съобразени обемът на полаганите грижи с възрастта, физическото, здравословното състояние и възможността за самообслужване на кредитора, като в тази връзка е направен анализ на свидетелските показания. Според касаторката, съдът не е изяснил какво повече е било необходимо на правоимащите, след като от 1993 г. и за двамата са осигурявани издръжка редовно и системно, и грижите са получавани прогресивно според нуждите след 2000 г. почти всеки ден от касаторката или от сина й, като е оспорена констатацията на съда, че изпълнението било епизодично и частично, и в тази връзка е посочена неправилна преценка на доказателства. Твърди се, че престираното от длъжника е било прието като достатъчно от кредиторката, която пред трети лица е заявявала това, а и кредиторката не е развалила договора приживе за частта на бенефициера. Подчертано е, че изводът за частично изпълнение на договора поради полагане на грижи и от ищцата, е неправилен, като неправилно е оценено плащането на тока от ищцата, и не е твърдяно да е имало недоверие между ищцата и касаторката, нито ищцата да е изместила длъжницата от задължението й; заплатените консумативи представляват заместима престация и причините за това са без значение за спора, а и доказателствата са за около 600 лева, които като средства са нищожни в сравнение с обема на грижите и издръжката, които касаторката е полагала лично и чрез сина си за кредиторката и съпруга й в продължение на 21 години. Представените квитанции за заплатено електричество не доказват кой е извършил плащането и за кой имот се отнасят, но съдът е основал решението си на тези документи. Не свидетелства за неизпълнение и приложеният договор с мобилен оператор за сключване на нов абонаментен план за телефонен пост. Твърди се за доказано по делото, че касаторката е купувала и давала на кредиторката жизнено необходимите й ежедневно лекарства, водила я на лекар и в болница. Ищцата е полагала грижи за баба си в изпълнение на нравствен дълг, което касаторката никога не е искала да ограничава, а и кредиторката е имала възможност да развали договора, като упълномощи за това внучката си, както й е дала пълномощно през 2011 г. да тегли суми от банковата й сметка. Съдът не бил взел предвид и грижите и издръжката, дадени от сина на касаторката в изпълнение на възложени от майка му нейни лични задължения и приемани от кредитора. До развода на касаторката, тя е била подпомагана в грижите и от съпруга си, което е установено по делото и е в противоречие с неговите изявления, но ищците не обосновават претенцията си за разваляне на договора с неизпълнение от страна на Т. и не търсят съдебна защита срещу него. Сочи се допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в неприемане от съда на веществени доказателства, с които би се извършила проверка по отношение на други събрани по делото доказателства, липса на преценка защо някои от твърдените доказателства не са приложени по делото, оставяне без уважение на искане за издаване на съдебно удостоверение, оставяне без уважение на искане за прилагане на писмени доказателства като дуплика на приложени от ищците документи. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и със задължителната практика на ВС и ВКС, и се твърди, че решението е очевидно неправилно. Ответниците В. К. М., с адрес в [населено място] и Т. К. Я., с адрес в [населено място], представлявани от адв. Н. П., в отговор на касационната жалба оспорват както наличието на основание за допускане на касационното обжалване, така и твърденията на касаторката за неправилността на въззивното решение. Вземайки предвид заявената в исковата молба претенция, въззивният съд не споделя твърдението на недопустимост във връзка с неизпълнение на задължения за издръжка и гледане спрямо Т. П., като счита, че претенцията касае изпълнението на договора за издръжка и гледане спрямо прехвърлителката В. П.. За установено е прието наличието на облигационно отношение между наследодателката В. П. и ответниците, които са придобили имота при режим на съпружеска имуществена общност. Ищците са наследници на В. Понорска по право на заместване на починала нейна дъщеря и са получили по ¼ ид.ч. всеки от наследството на В. П., и до този размер могат да претендират за разваляне на договора. След тълкуване на поетите от страните задължения в процесния договор, съдът приема, че е поето общо задължение – осигуряване на храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на В. П. и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителката според нейните нужди и възможностите й да се справя сама, и предвид здравословното й състояние, и закупуване на медикаменти, придружаване на лекарски прегледи и задоволяване на всякакви нужди, свързани с влошеното й здравословно състояние. От показанията на свидетелите е счетено за установено, че основно грижи за наследодателката е полагала ищцата, което се установявало и от приложените доказателства за заплащане на консумативи – вода, електричество и сметки за телефон, договор за домашен телефонен пост, генерално пълномощно на ищцата. Във връзка с признанието на иска от ответника К. П. е прието, че той действително не е полагал необходимите грижи и издръжка по отношение на прехвърлителката. При доказаните грижи и издръжка, полагани и от ответницата и от ищцата, е заключено, че не е установено длъжницата да е задоволявала всички необходими нужди от издръжка и гледане на прехвърлителката, грижите не са били ежедневни, непосредствени и непрекъснати, а се касае за предоставяне отчасти и епизодично на необходимите условия и средства за задоволяване на потребностите на прехвърлителката, закупуване на храна и медикаменти от време навреме. К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора въпрос длъжен ли е съдът да анализира и обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към спора, както и да даде отговор на оплакванията във въззивната жалба, по който даденото от въззивния съд разрешение следва да се съпостави с тълкуването, направено от ВКС в решение № 331 по гр.д. № 257/2009 г., ІV г.о., решение № 21 по гр.д. № 16/2011 г., ІV г.о., и решение № 411 по гр.д. № 1857/2010 г., ІV г.о. Останалите въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. Първият въпрос: налице ли е частично изпълнение към прехвърлителя по алеаторен договор, ако освен приобретателя и други роднини на кредитора са се грижили за него и необходимо ли е всички роднини да са изолирани от тази грижа, за да е налице пълно и точно изпълнение от страна на приобретателя, за който се твърди допуснато противоречие с решение № 20 по гр.д. № 1853/2014 г., ІV г.о., решение № 382 по гр.д. № 2056/2015 г., ІV г.о., решение № 203 по гр.д. № 1376/2014 г., ІІІ г.о., и решение № 196 по гр.д. № 787/2012 г., ІV г.о., не е обусловил изхода на спора. За да приеме, че искът е основателен, въззивният съд е счел, че доказателствата установяват грижите за прехвърлителката да са полагани и от двете страни по спора, като полаганите от касаторката грижи не били ежедневни, непосредствени и непрекъснати, а се касаело за предоставяне отчасти и епизодично на необходимите условия и средства за задоволяването на потребностите на прехвърлителката. Това заключение е основано на преценката на доказателствата, а не на виждането, че други лица, извън приобретателя на имота, не могат да полагат грижи за прехвърлителя в изпълнение на свой нравствен дълг, за да може изпълнението да е пълно, нито пък че роднините следва да бъдат изолирани от грижите за нуждаещия се прехвърлител. Ето защо преценката на сочената практика на ВКС не е необходима. По същите съображения не се налага допускането на касационното обжалване и по въпроса може ли длъжникът да изпълни чрез трети лица или да бъде подпомаган от тях, за който се твърди противоречие с решение № 21 по гр.д. № 16/2011 г., ІV г.о., решение № 863 по гр.д. № 1534/2009 г., ІV г.о., решение № 472 по гр.д. № 693/2012 г., ІV г.о., решение № 197 по т.д. № 1043/2010 г., ІІ т.о., като и тази практика не следва да се обсъжда. Пита се може ли кредиторът и уговарящ по договор за прехвърляне на право на собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка (съответно наследниците му съобразно наследствения си дял) да иска разваляне на целия договор след смъртта на бенефициера при неизпълнение само към него – кредитора, ако той (кредиторът) е пълен собственик на прехвърления по договора имот, или може да го развали само за половината от имота – за прехвърлената ½ част за гледане и издръжка на кредитора, за който въпрос се твърди противоречие с решение № 82 по гр.д. № 1313/2009 г., ІV г.о., и решение № 70 по гр.д. № 41/2009 г., ІІІ г.о. По този въпрос от една страна съдът изобщо не е разсъждавал, тъй като е приел, че претенцията изцяло касае изпълнението, респ. неизпълнението на договора за гледане и издръжка спрямо прехвърлителката. От друга страна сочената от касаторката практика на ВКС не разрешава поставения въпрос. В първото от цитираните решения ВКС разглежда въпроса за това подлежи ли на разваляне целият договор, когато е налице неизпълнение по отношение на един от прехвърлителите, какъвто случаят не е, тъй като прехвърлител по процесния договор е само В. П.. Във второто решение ВКС детайлно разглежда случая на искано разваляне на договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка от трето ползващо се от договора лице, след смъртта на прехвърлителя-собственик на прехвърления имот, поради неизпълнението му по отношение на третото лице. Явно, че разглежданият спор не е при същите обстоятелства. Липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по съответните доводи обаче ще е предмет на разглеждане в касационното производство предвид въпроса, обосновал допускането на касационното обжалване. По въпроса длъжен ли е съдът да провери дали неизпълнената част от длъжника е незначителна с оглед интереса на кредитора, за който се твърди противоречие с ППВС № 3/1973 г. и решение № 1251 по гр.д. № 5220/2007 г., І г.о., също не е направено изрично произнасяне. От мотивите на съда обаче е видно крайното му заключение, че изпълнението на договора е било частично, без грижите да са били ежедневни, непосредствени и непрекъснати, поради което и преценката на неизпълнението спрямо интереса на кредитора явно е довело до извод, че неизпълнената част не е незначителна. Ето защо твърдяното противоречие не се установява. На въпроса длъжен ли е съдът да съобрази обема на полаганите от длъжника грижи с възрастта, физическото и здравословно състояние и възможността за самообслужване на кредитора, за който се поддържа противоречие с решение № 20 по гр.д. № 1853/2014 г., ІV г.о., отговор ще бъде даден след отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, тъй като и този въпрос касае преценка на съответните доказателства. Въпросът представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на въззивния съд да допусне поискано от страната относимо доказателство/доказателствено средство – снимки и запис на разговор на диск, с цел оглед/прослушване на вещи от значение за правилното решение; длъжен ли е въззивният съд да упъти страната и да пристъпи към събиране на доказателства за установяване защо жалбоподателката не е могла да представи своевременно писмени доказателства, които не са в нейно владение, за който се твърди противоречие с ТР № 1/2013 г., ОСГТК, т. 3, и решение № 182 по гр.д. № 1959/2013 г., ІІ г.о., не води до допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е приел, че за всички доказателства, поискани от касаторката във въззивната й жалба, не са налице основанията по чл. 266 ГПК. Правен въпрос по конкретното разрешение не се поставя, поради което и преценката на сочената съдебна практика не се налага. Пита се могат ли наследниците на починалия кредитор да искат разваляне и съдът да развали договора, ако кредиторът е приемал като достатъчни полаганите грижи и издръжка и се е задоволявал с тях; ако няма доказателства по делото, че прехвърлителят е имал нужда и от други грижи и издръжка, различни от престираните от длъжника, лично или чрез трето лице, счита ли се изпълнението да е съобразно уговореното и за прехвърлителя са положени толкова грижи и е давана такава издръжка, от каквато той самият е смятал, че има нужда, за който се твърди да е в противоречие с решение № 863 по гр.д. № 1534/2009 г., ІV г.о, решение № 494 по гр.д. № 642/2011 г., ІV г.о, решение № 15 по гр.д. № 46/2009 г., ІІІ г.о., решение № 196 по гр.д. № 787/2012 г., ІV г.о. По първата част на въпроса отговорът е явно положителен, както се установява и от приложеното и сочено от касаторката решение № 20 по гр.д. № 1853/2014 г., ІV г.о., а цитираната от нея съдебна практика не дава разрешение в противния смисъл. За втората част на въпроса важи казаното по-горе за необходимостта от преценка на доказателствата по делото. Накрая, не се обосновава допускането на касационното обжалване по твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Видно от доводите, изложени от касаторката, твърденията са за допусната необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение, които са основанията, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК за касационно обжалване. Касаторката не се позовава, нито съдът констатира очевидна неправилност на въззивното решение, съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и без да е необходимо да се преценяват съображения на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК. За касационното обжалване касаторката дължи държавна такса от 328,66 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,