Определение № 386 от 25.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 305/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. Т. Т. от [населено място] срещу определение № 554 от 22.02.2011г. по ч.гр. д.200/11г. на Пловдивски окръжен съд. Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Касаторът е изложил подробни доводи за това, че по отношение на приетото за недопустимост на предявения от него пряк иск срещу застрахователя е налице противоречива съдебна практика, както и че даденото от съда разрешение за недопустимост на иска по чл.226, ал.1 КЗ противоречи на разрешенията дадени с ПП на ВС на РБ №7/77г.и решения на съдилищата. Тъй като въпросът за допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ от увредения срещу застрахователя по застраховка “ гражданска отговорност” при наличие на уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е поставен за разрешаване от Общото събрание на Търговска колегия при ВКС с разпореждане №1 от 13.04.2010г. на Председателя на ВКС, на основание чл.292 ГПК, производството следва да бъде спряно, след като бъде допуснато касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение