Определение № 16 от 26.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 20/2011 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 43, ал.3 НПК, след като с определение от 05.01.2011 г. председателят на Районния съд в гр. Хасково констатирал, че поради отводи на съдии в него не може да се образува състав, който да разгледа нахд № 1323/2010 г., и постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Представителят на прокуратурата изразява становище в подкрепа на позицията в определението. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че са налице законните предпоставки за поисканата промяна на местната подсъдност по делото. Местоизвършването на инкриминираната дейност в гр. Хасково обвързало по правилата на местната подсъдност /чл.59, ал.1 от ЗАНН/ компетентността на районния съд в същия град. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, приложим съгласно чл. 84 от ЗАНН, в полето на третата от които попада настоящият случай. Всички съдии от Районния съд вгр. Хасково са се отвели от разглеждане на делото поради служебни отношения с жалбоподателката, поради което не може да се образува съдебен състав. С най-малко компромиси относно разходите по делото и доброто администриране на делото би било процесът да се развие в съседния, еднакъв по степен Районен съд в гр. Първомай. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т.3 от НПК във вр.с чл. 84 от ЗАНН