Определение № 941 от 03.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1750/2023 г.

Производството е с правно основание чл.307, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Р. И. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ч., молба за отмяна с вх.№ 86642 от 29.03.2023г. на решение № 4582 от 13.05.2022г. по гр.д. № 14014/2022г. на Софийски районен съд, с което детето И. Й. Н., ЕГН [ЕГН], с родители майка Р. И. Н. и баща Й. Н. василев- починал, е настанено в социална услуга за резидентна грижа ЦНСТБУ Л. К. [населено място], за срок от две години от влизане в сила на решението или до промяна в обстоятелствата, довели до приемане на мярката за закрила. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.304 ГПК, поради наличие на нови доказателства, които представя – отговор от директор на 140 СУ“И. Б.“иновативно и епикриза на И. Й. Н., издадена от УМБАЛ „А.“ЕАД. Твърди нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт и липса на произнасяне по жалба на молителката, подадена срещу издадена заповед на директора на ДСП“В.“, въз основа на която е постановен съдебния акт, чиято отмяна се иска. Позовава се и на нарушения на материалния закон. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил отговор от директор на Дирекция „Социално подпомагане“В., с който оспорва допустимостта и основателността на подадената молба за отмяна. Счита, че постановеният акт не се ползва със сила на пресъдено нещо и не подлежи на отмяна. Изразява становище и за неоснователност, защото представените доказателства не са нови по смисъла на закона, доколкото същите са били представени в хода на воденото съдебно производство. Счита, че към настоящият момент постановеният съдебен акт е в интерес на детето. При промяна в обстоятелствата, въпросът разрешен с акта може да бъде пререшен. Посочва и че воденото административно производство срещу издадената заповед на директора на ДСП“В.“за настаняване в ЦНСТБУ е прекратено по желание на молителката, коята е решила да оттегли жалбата си Настоящият състав на Върховния касационен съд, като съобрази подадената молба, изразеното от ответната страна становище и документите по делото намира същата за недопустима. Съображенията: Съгласно т.4 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Настоящата молба за отмяна е подадена срещу такова решение, защото с него се администрират граждански правоотношения, характеризиращи се с отменимост или изменимост на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Влизането в сила на това решение не поражда последиците на силата на пресъдено нещо. То няма за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С него не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право, нето се разрешава процесуалноправен въпрос. За решението, чиято отмяна се иска не е приложим реда по чл.303 и сл.ГПК, защото промяната на правното положение, която се цели може да се реализира въз основа на факти, съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но останали неизвестни за страната, респективно и за съда, тъй като не са били процесуално въведени и са останали извън неговата преценка. За страната съществува друг процесуален способ за защита – предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката на съда по целесъобразност, доколкото Законът за закрила на детето предвижда както възможност за промяна на мярката за закрила /чл.30а/, така и основания и реда за прекратяване на настаняването /чл.29 и чл.30/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение