Определение № 21 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4135/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Обжалвано е било решение от 25.03.2013г. по гр.д.№131/2013г. на ОС Пазарджик, с което отхвърлен иск с правно основание чл.240 ЗЗД. С определение от 07.11.2013г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С молба от 11.12.2013г. процесуалния представител на С. Е. А. – ответник по жалбата, е поискал да бъдат присъдени направените по делото разноски, тъй като липсва такова произнасяне в постановеното определение. В отговор от 10.01.2014г. жалбоподателя Х. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се присъждат разноски в заявения размер от 1500 лева, тъй като същите се дължат в по- нисък такъв - 150 лева. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: При постановяване на определението си Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото като такова е направено от процесуалния представител на ответника по жалба и е бил представен и списък по чл.80 ГПК. С оглед установените факти по делото настоящата инстанция намира, че на основание чл.78, ал.2 ГПК следва да бъдат присъдени разноски, но искането следва да бъде уважено в по-нисък размер. В случая делото не е допуснато до касационно обжалване и е бил изготвен само отговор на касационна жалба без явяване в съдебно заседание. С оглед направеното искане от ответника по молбата и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК настоящият съдебен състав намира, че заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в случая е прекомерно и следва да бъдат определени разноски в по-нисък размер, а именно в размер на 390 лева / по арг. от чр.7, ал.2, т. 3 и чл.9, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. Предвид изложените съображения, съдът