Решение № 1226 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10341/2020 г.

Решение № 1226 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10341/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Папазов от [населено място], подадена чрез адв. Божилска срещу решение № 525 от 17.08.2020 г., постановено по адм. дело № 465/2020 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 8121 К-6345/22.05.2020 г. на министъра на вътрешните работи, в частта й относно временно временно отстраняване от длъжност и изземване на служебна карта, личен знак и служебно оръжие на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), считано от датата на издаване на заповедта. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В съдебно заседание касаторът представя заповед № 8121 К-9717/08.10.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която е отменена т. 2 от оспорената министерска заповед. Въз основа на това писмено доказателство моли да се обезсили като недопустимо спорното решение на Административен съд-Плевен и да се прекрати производството по делото. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - министър на вътрешните работи, чрез процесуален представител – юрк. Табакова оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че не са налице основания за обезсилване на първоинстационното производство и прекратяване на производството по делото. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, тъй като жалбата е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно, поради следното: Първоинстанционото решение е валидно и допустимо. Обстоятелството, че процесният административен акт е отменен по време на касационното производство, не води до обезсилване на решението на Административен съд – Плевен след като касационната жалба се поддържа и не е оттеглена. Решението е правилно. За да отстрани Папазов от длъжност административният орган е изложил подробни мотиви, които обосновано са били споделени от решаващия съд. Според съда, служебното положение на жалбоподателя действително ще затрудни разкриването на обективната истина, тъй като същият има достъп до информационните масиви и оттук възможността за манипулиране на доказателства, релевантни в дисциплинарното производство, при провеждането на което ще бъдат снемани сведения от свидетели - и чиито показания са от съществено значение за установяване на фактическата обстановка. Затова присъствието на жалбоподателя на работното му място не би допринесло за установяване на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство предвид хипотетичната възможност да повлияе на служителите на търговските обекти, както и достъпа му до документи, които имат значение за изясняване на фактите по дисциплинарното дело. Въз основа на тези свои мотиви Административен съд- Плевен правилно е отхвърлил жалбата срещу т. 2 от оспорената министерска заповед. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. С оглед изхода на спора Папазов следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 100 лева възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,