Определение № 3472 от 01.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх.№260104/26.02.2025г. на Р. Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 739 от 19.05.2015г. по гр.д.№1360/2015г. на РС-Плевен. С това решение е отхвърлен иск по чл.242, във вр. с 128, ал.2 КТ на Д., предявен против УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД - Плевен за плащане на сумата 4 396,60 лева-трудово възнаграждение за периода от 17.09.2013г. до 18.07.2014г. Молителката твърди, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като решението, чиято отмяна претендира, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е основано на неистински документи, представени от ответника-работодател. Администриращият молбата РС-Плевен я е оставил без движение и е указал на Д. да посочи точно и мотивирано основанията за отмяна. В изпълнение на дадените указания, назначената с определение № 260023/ 28.03.2025г. по ЗПрП, адв. Я. А. е представила изложение на основанията по чл. 303 ГПК, в които обаче е заявила искане за отмяна на влязло в сила решение № 1466/23.10.2015г. по гр.д. № 3810/2014г. на РС-Плевен, с което е отхвърлен иск на Д. против УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД-Плевен с правно основание чл.49 ЗЗД. С разпореждане № 119/19.06.2025г. съставът на ВКС е указал на молителката да уточни на кое влязло в сила решение на РС-Плевен претендира отмяната, като в случай, че се иска отмяна на решение № 739/19.05.2015г. по гр. д.№1360/2015г., да бъде представено точно и мотивирано изложение на основанията по чл. 303, ал.1, т.1-т.7 ГПК. В изпълнение на указанията адв. А. е посочила, че е допусната техническа грешка в администрирането на подадените от нея две молби за отмяна на влезли в сила решения на РС-Плевен, като е уточнила, че в случая се претендира отмяна на решението № 739/19.05.2015г. по гр. д. № 1360/2015г. В допълнително представената уточнителна молба поддържа, че е налице новооткрито обстоятелство, касаещо размера на осигурителния доход на молителката-основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, чрез процесуалния си представител, я оспорва като недопустима. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че молбата следва да се остави без разглеждане, като недопустима, по следните съображения: Съгласно приетото в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 ГПК, е недопустима. В случая двукратно на молителката са дадени указания да представи точно и мотивирано изложение на основанията по чл.303, ал.1 ГПК, като с депозираното от назначения от съда адвокат изложение, нередовността не е отстранена. В него липсват твърдения за установяване по надлежния ред на посочените в чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК обстоятелства, нито са приложени влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК, с които да е установена неистинност на представени пред РС-Плевен от работодателя документи. В молбата на Д., както и в допълнително представеното изложение не се конкретизира кои са новите обстоятелства или новите писмени доказателства от значение за изхода на спора-чл.303, ал.1, т.1 ГПК, с които страната да не е могла своевременно да се снабди в рамките на развилото се производство пред РС-Плевен. С решение № 31/23.02.2022г. по гр. д. № 4180/2021г. на ІV ГО на ВКС, с което е оставена без уважение молба на Д. за отмяна на решение № 739/19.05.2015г. по гр. д. № 1360/2015 г. на РС-Плевен, съдът вече се е произнесъл по значението за спора на представената и към настоящата молба като „ново доказателство“ справка от НАП за коригирано осигуряване на молителката за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014г., като е приел, че това обстоятелство не е от значение за изхода на спора между страните и не обуславя отмяна на решението на РС-Плевен, на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Твърденията и доводите в молбата и в допълнително представеното изложение представляват оплаквания за неправилност на решението на РС и с тях се цели преразглеждането на спора по иска с правно основание чл.242, във вр. с 128, ал.2 КТ, което е недопустимо в производството по чл. 303 ГПК. По изложените съображения молбата на Р. Д. за отмяна на влязлото в сила решение на РС-Плевен следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд