Определение № 112 от 15.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 782/2021 г.

ВКСII търговско отделение15.04.2022 г.докладчик Евгений Стайков

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№2160/09.03.2022г. на Д. Д. Т., с която се иска на основание чл.248, ал.1 ГПК изменение на определение №72/16.02.2022г., постановено по т.д. №782/2021г. на ВКС, ІІ т.о, в частта за разноските. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. №2160/09.03.2022г. на Д. Д. Т. – касатор по т.д. №782/2021г. на ВКС, ІІ т.о., с която се иска на основание чл.248, ал.1 ГПК изменение на определение №72/16.02.2022г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Твърди се, че защитата на ответното дружество е осъществена в закрито заседание, поради което не му се дължат присъдените с определението разноски в размер на 600лв. Сочи се, че не следва да се присъжда ДДС върху разноските на ответника доколкото не са представени доказателства за регистрация на адвоката на дружеството по ЗДДС. На последно място се излагат доводи, че присъдените разноски са прекомерни с оглед разпоредбата на чл.9, ал.3 във вр. с чл.7 и чл.8 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е представен писмен отговор на молбата от ответника по касация ЗД „Бул Инс“ АД. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение №72/16.02.2022г., постановено по т.д.№782/2021г. на ВКС, ІІ т.о., не е допуснато по касационната жалба на Д. Д. Т. касационно обжалване на решение №12521/22.12.2020г., постановено по в.гр.д. №1353/2020г. на САС, като касаторът е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата 600лв. – разноски за касационната инстанция. Произнасяйки с по претенцията на застрахователното дружество за разноски, касационният състав е посочил, че сумата 600лв. се дължи от касатор на основание чл.78, ал.3 ГПК като към тази сума не следва да се прибавя ДДС (в какъвто смисъл е било искането на ответника), тъй като в договора за правна помощ и съдействие от 04.06.2021г. изрично е посочено, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лв. е с ДДС. Настоящият състав намира, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е допустима като подадена в срок, но че същата по същество е неоснователна. Ответното дружество има право на разноски за касационната инстанция на основание чл.78, ал.3 ГПК. Заплащането на адвокатски хонорар в размер на 600лв. с ДДС се установява от представения с отговора на касационната жалба договор за правна помощ и съдействие от 04.06.2021г., в който изрично е отразено, че сумата е заплатена изцяло в брой. Пълномощникът на ЗД „Бул Инс“ АД – адвокат М. Г., е приложил удостоверение от НАП за регистрацията му по ЗДДС. Заплатеното възнаграждение (в размер на 480лв. без ДДС) не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като същото е под минималния размер от 612лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба при обжалваем интерес от 9 747.26лв., съгласно чл.9, ал.3 във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Мотивиран от горното Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

Цитирани разпоредби

8