Определение № 13099 от 29.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 12127/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Дрийм Транс“ ЕООД срещу Определение № 8050 от 21.09.2023 г. на Административен съд - София град по адм. д. № 7961/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Писмо № 53-00-5746/20.07.2023 г. на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че съдът неправилно е прекратил производството по делото. Позовава се на чл. 187а, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), и счита, че отказът да се анулира електронният фиш представлява индивидуален административен акт. Тъй като за това производство не са регламентирани специални правила в ЗДвП, според него, следва да се приложат общите правила на АПК. Излага мотиви за празнота в законодателството, отказ от правосъдие и възможност при изпращане на делото на районния съд, същото да бъде прекратено поради просрочие. По подробни съображения в частната жалба прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - директорът на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че отказът за анулиране на електронния фиш не подлежи на самостоятелен съдебен контрол отделно от електронния фиш. Върховният административен съд, тричленен състав на Седмо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е Писмо № 53-00-5746/20.07.2023 г. на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което „Дрийм Транс“ ЕООД е уведомено, че няма основание за анулиране на електронен фиш № 8504550792 от 29.04.2021 г. и електронен фиш № 8504549654 от 28.04.2021 г. Жалбоподателят твърди, че то обективира индивидуален административен акт, представляващ отказ за анулиране на електронен фиш. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че писмото има само уведомителен характер и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол извън съдебния контрол за законосъобразност на съответния електронен фиш, който се оспорва по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). При извършена служебна проверка за допустимост на оспорения съдебен акт, съставът на Върховния административен съд приема, че същият следва да бъде обезсилен, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по следните съображения: В случая следва да се има предвид съдебната практика на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС по спорове за подсъдност (Определение № 27 от 9.06.2021 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 55/2020 г., 5-членен с-в.), съгласно която съответният районен съд е компетентен да се произнася по жалби против отказ за анулиране на електронен фиш. Предвид цитираната по-горе практика административният съд е следвало, вместо да прекрати производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК, да изпрати делото по подсъдност на съответния районен съд. След като делото не е подсъдно на административния съд, същият има правомощие само да го изпрати по подсъдност, но не и да се произнася по допустимостта на жалбата, като я оставя без разглеждане. В случаи като настоящия е без значение дали вече е подадена жалба до районния съд. Изпращането на втората жалба до районния съд е допълнителна гаранция на правото на жалбоподателя на достъп до съд, тъй като е възможно именно тази жалба да има по-ранна дата и чрез нея да се установи срочността на обжалването на електронния фиш. Предвид недопустимостта на производството пред административния съд не следва да се обсъждат възраженията на частния жалбоподател по характера на акта, предмет на обжалване в първоинстанционното съдебно производство. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение