Определение № 81 от 06.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 147/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. О. И. от [населено място] срещу решение № 1438 от 11.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5310/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5529 от 25.07.2017 г. по гр. д. № 10393/2015 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част за отхвърляне на предявения от касаторката против ЗК „Олимпик Лимитид” АД чрез „Застрахователна компания Олимпик - Клон България” КЧТ иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 4 500 лв. до сумата 15 500 лв. С определение № 209 от 27.06.2019 г. производството по делото е спряно на основание чл.631 ГПК до приключване на производството по дело № С - 427/2019 г. пред Съда на Европейския съюз /ЕС/, образувано по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване относно започнатото в Република Кипър производство по принудителна ликвидация поради неплатежоспособност на застрахователното дружество - ответник. При извършена служебна справка на интернет страницата на СЕС /curia.eu/ на Съда на ЕС съставът на ВКС установи, че производството по дело № С - 427/19 г. е приключило с решение от 12.11.2020 г., съгласно което решението за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие се регламентира от приложимото право в държавата членка по производството на основание чл.274 от Директива 2009/138. В решението е разяснено, че „производство по ликвидация“ съгласно чл.268, пар.1, б.“г“ от Директива 2009/138 включва понятието „производство по ликвидация“, което означава колективно производство за реализиране на активите на застрахователното предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците според случая, което предполага задължителна намеса на компетентните органи, а именно в съответствие с чл.268, пар.1, б.“а“ от директивата – на административните или съдебните органи на държавите членки с компетентност по отношение на мерките по оздравяване или процедурите по ликвидация; Когато едно решение, взето в държавата по произвоход, трябва да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“ по смисъла на дял 4 от директивата и законодателството на тази държава членка предвижда, че това решение предполага спиране на всички съдебни производства, образувани по отношение на застрахователното предприятие, по тази причина трябва да бъдат спрени и висящите в други държави членки съдебни производства /с изключение на изрично посочените в чл.292 от директивата/; Решението за откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност в държавата членка по произход се признава без никакви формалности в целия Европейски Съюз и има същото действие в него от момента, в който поражда действието си в държавата членка, където е открито производството; Взаимното признаване на решението се разпростира и по отношение последиците върху исковете, заведени от индивидуалните кредитори срещу застрахователното предприятие /с изключение на посочените в чл.292 от директивата/, които също следва да бъдат спрени. Независимо от приключването на производството по дело № С-427/19 г. на Съда на ЕС, производството по делото не следва да бъде възобновявано по следните съображения: От служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че по партидата на ЗК „Олимпик - Клон България КЧТ“ е обявен акт на Областен съд на Никозия по дело № 655/18 г., с който пред компетентния съд в Република Кипър е открито производство по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност на ЗК „Олимпик Лимитид“ АД и са назначени постоянни ликвидатори, вписани и по партидата на клона в Република България. Предвид правилото на чл.624, ал.1 КЗ вр. чл.273, т.1 и т.2 от Директива 2009/138/ЕИО и тълкуването, дадено в цитираното решение на Съда на ЕС, решението за откриване на производство за принудителна ликвидация на застрахователното дружество в държавата по произход – Република Кипър, поражда действие и на територията на Република България, където дружеството е осъществявало дейността си чрез регистриран клон. Съгласно разпоредбата на чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим в случая по силата на чл.624 КЗ, с факта на издаване на разпореждане за ликвидация никое производство не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение на съда. От посочената правна уредба следва извод, че започнатото в Република България исково производство срещу ЗК „Олимпик Лимитид“ АД - чрез клона му в България, не може да продължи без наличие на издадено от компетентния съд в Република Кипър разрешение. Поради това следва да бъде дадена възможност на ищцата - касатор да представи доказателства, че е дадено разрешение от компетентния съд в Република Кипър за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с предявения срещу ЗК „Олимпик Лимитид“ АД осъдителен иск във фазата на производството пред Върховния касационен съд. По делото няма данни дали вземането, предмет на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), е предявено в рамките на производството за принудителна ликвидация на застрахователното дружество - ответник пред компетентния съд в Република Кипър, поради което ищцата - касатор следва да уточни и да представи доказателства дали вземането е предявено, респ. прието и удовлетворено, в това производство. По изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,