Определение № 143 от 27.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 1112/2018 г.

Производството е по реда на чл.426 във връзка с чл.351, ал.6 от НПК. С определение № 4434 от 16.10.2018 г. по внохд № 643/18 г. Софийският градски съд върнал касационната жалба от 08.06.2018 г., депозирана от Б. И. Н., чрез повереника му – адв.Я. А., срещу нова присъда от 28.05.2018, г., постановена по внохд № 643/18 г. по описа на СГС. Срещу това определение е постъпила жалба от Б. Н.-частен обвинител и граждански ищец по делото, подадена чрез повереника му адв.А., с искане то да бъде отменено, а делото върнато за разглеждането му по същество. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид относимото към настоящото производство, а именно: Оспорената нова присъда е обявена на 28.05.2018 г., а касационната жалба против нея, от името на частния обвинител и граждански ищец, е подадена на 08.06.2018 г. (Вх.№ 79993 по описа на СГС), или жалбата е подаден в предвидения от закона 15 дневен срок. На 22.06.2018 г. съдия докладчик при СГС, с резолюция разпоредил „да се съобщи, че мотивите са изготвени и в 7-мо дневен срок следва да допълни жалбата в съответствие с чл.351, ал.1 от НПК, в противен случай същата ще бъде върната”. Съобщение за това разпореждане е изпратено на адв.А. и то е получено от нея на 02.07.2018 г. Допълнение към жалбата от името на Б. Н. не е постъпила в деловодството на СГС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е основателна, оспореното определение трябва да се отмени, а делото да се върне на СГС за администрирането му. Безспорно е, че съдията от въззивния съд, чрез който е подадена жалбата, при проверката за съответността й на изискванията по чл.351, ал.1 и 3 от НПК, може да даде седемдневен срок за отстраняване на пропуск в нея или несъответствие с посочените правила на процесуалния закон. Добре е видно от цитираното по-горе разпореждане на съдия докладчик при СГС, че той е разпоредил жалбата да бъде допълнена, като необяснимо е пропуснал да посочи какво точно е констатирал при проверката си – пропуск или несъответствие с изискванията на чл.351, ал.1 и 3 от НПК. Иначе казано резолюцията е повече от неясна и непълна. Внимателното запознаване със съдържанието на касационната жалба от името на частния обвинител и граждански ищец, надлежно подписана, сочи, че в нея се съдържат всички обстоятелства, подробно очертани в чл.351, ал.1 от НПК. Настоящият състав на ВКС не намери причини да приеме за основателно даването на срок за допълването й, не само защото изобщо не е ясно какво трябва да се допълни, а защото липсва необходимост от това. Обстоятелството, че в същата касационна жалба жалбоподателят е поел ангажимент да допълни доводите си след запознаване с мотивите на атакувания от него съдебен акт, не дава основание за друг извод. Констатираното е достатъчно за изход на делото, какъвто бе посочен по-горе, поради което останалите възражения на повереника на жалбоподателя се оставят без коментар. Водим от горното и на основание чл.351, ал.6 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение