Определение № 334 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2790/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Н. Й., чрез адвокат Л. Б., срещу определение №642/ 03.10.2022г. по т.д. №455/22г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение №165/29.04.22г. по т.д.№615/21г. по описа на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по предявения от „Елмон пропъртис“ЕАД срещу Ц. Й. иск по чл.694 ал.1 ТЗ - за несъществуване на приети в производството по несъстоятелност нейни вземания от трудово възнаграждение и лихви. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспорва се правилността на извода на въззивния съд,че отмяната на решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството представлява абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща прекратяване и на производството по предявения иск, като се сочи,че такава предпоставка не е предвидена в закона. Частният жалбоподател счита,че така постановеното определение на ВАпС противоречи на ТР №2/18г. на ОСТК на ВКС, с което се приема,че исковото производство по чл.694 ТЗ, макар и свързано с производството по несъстоятелност, не е част от него, а е самостоятелно такова и провеждането му не се обосновава от спирането или прекратяването на производството по несъстоятелност; приетите вземания, по отношение на които е проведено исково производство по чл.694 ТЗ се ползват със сила на пресъдено нещо спрямо всички участници в производството по несъстоятелност. Поддържа,че прекратяването на производството по делото е на практика отказ от правосъдие, тъй като за работника липсва уреден в закона друг ред за защита срещу оспорването от страна на работодателя на претендираното от нея трудово възнаграждение. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на въззивната инстанция за продължаване на процесуалните действия. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Елмон пропъртис“ЕАД, депозиран чрез процесуалния представител на дружеството адв. Свилена Н., с който частната жалба е оспорена като неоснователна и е направено искане за потвърждаване на определението на апелативния съд. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. Търговско дело №615/21г. е образувано по описа на Варненски окръжен съд по предявен от „Елмон пропъртис“ЕАД отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ за недължимост на приети в производството по несъстоятелност на дружеството предявено от ответницата Ц. Н. Й. вземания за трудово възнаграждение за периода май-септември вкл. 2019г. и лихва за забава.Искът е отхвърлен от първоинстанционния съд. По въззивна жалба на дружеството-ищец е образувано въззивно търговско дело №455/22г. по описа на Варненски апелативен съд. Преди насрочването му в открито съдебно заседание съдът е констатирал, че с определение №407/04.07.2022г. по т.д.№175/22г. Върховният касационен съд в състав на първо търговско отделение не е допуснал до касационно обжалване постановеното по в.т.д.№135/21г. решение на Варненски апелативен съд, с което молбата на „А. България“ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Елмон пропъртис“ЕАД е отхвърлена. С оглед на това в закрито заседание съставът на апелативния съд е постановил обжалваното определение, с което е приел,че висящността на откритото производство по несъстоятелност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.694 ТЗ и доколкото към момента на произнасянето му тя е отпаднала, производството по заведения на това основание иск подлежи на прекратяване,а постановеното от окръжния съд решение – на обезсилване. Така постановеното определение е правилно. Отреденото от законодателя систематично място на иска по чл.694 ТЗ в част четвърта на Търговския закон, неговите съществени характеристики и специфичните предпоставки, обуславящи допустимостта му, го определят като специален иск, обслужващ нуждите на производството по несъстоятелност. Негови цел и последица са да разреши възникнал в хода на това производство спор между кредитори, длъжник и синдик относно дължимостта на претендирано вземане от дружеството в несъстоятелност с оглед възможността то да бъде удовлетворено по реда на универсалното принудително изпълнение. Поради това нуждата от воденето на такъв иск съществува само доколкото е налице висящо производство по несъстоятелност, в което това вземане би могло да бъде удовлетворено чрез включването му наред с вземанията на останалите кредитори при осребряването на имуществото на несъстоятелния длъжник и погасяването им при разпределението му по реда на чл.722 и сл.ТЗ. След като със сила на пресъдено нещо е отречено дружеството да е неплатежоспособно, при наличие на влязло в сила решение,с което молбата по чл.625 ТЗ е отхвърлена, правният интерес от воденето на такъв установителен иск отпада, катоза кредитора възниква интерес от защита на претендираното от него и оспорено от търговското дружество – длъжник негово вземане чрез предявяване на осъдителен иск срещу него и удовлетворяването му по реда на индивидуалното принудително изпълнение. В този смисъл изводът на въззивния съд, че с отхвърлянето на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Елмон пропъртис“ЕАД с влязло в сила решение, респ. с преустановяване висящността на производството по несъстоятелността му, е отпаднала процесуална предпоставка за неговата допустимост от вида на абсолютните, е правилен, тъй като интерес от търсената защита съществува само докато съществува възможността за удовлетворяване в това производство. Правният интерес от поддържането на установителен иск е предпоставка за допустимост, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото и последващото му отпадане обуславя прекратяване на същото поради недопустимост / в този смисъл е съдебната практика по приложението на чл.124 ал.1ГПК/. С оглед последното се явява неоснователно оплакването,че законът не съдържа изрична разпоредба, която да служи като основание за прекратяване на иска по чл.694 ТЗ при разглежданата хипотеза,нито може да бъде споделено разбирането на частната жалбоподателка, че е налице празнота в закона. Неоснователна е и поддържаната от процесуалния ѝ представител теза за противоречие на мотивите в обжалваното определение с разясненията в ТР №2/13.07.2020г. по тълк.д.№2/2018г. на ОСТК на ВКС, доколкото в него не се разглежда въпросът за значението на междувременно преустановеното производство по несъстоятелност поради отхвърляне на молбата за откриването му, по отношение на вече предявените съпътстващи това производство искове, включително тези по чл.694 ТЗ. Нямат отношение към разглежданата в настоящото производство хипотеза и поради това не биха могли да доведат до друг правен резултат нито мотивът на ОСТК на ВКС,че исковото производство по чл.694 ТЗ не е част от производството по несъстоятелност, а е самостоятелно такова, нито изложените в тълкувателното решение аргументи защо не следва да се спират исковите производства по съпътстващите искове по чл.649 ТЗ и чл.694 ТЗ при спиране на производството по несъстоятелност по реда на чл.632 ал.5 ТЗ. Отхвърлянето на молбата за откриване на производство по несъстоятелност с влязло в сила решение обуславя извод за отпаднал правен интерес от продължаването на производството по иска по чл.694 ТЗ, поради липса на възможност за последващо изпълнение на последиците от решението на съда по него в универсалното принудително изпълнение, каквото вече не съществува към момента на постановяване на въззивното определение.Поради това последното, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение